Rebel Rebel e много повече от фестивал, Rebel Rebel е страст, идея и кауза. Дори и в най-песимистичните моменти, ентусиастите, които се „бунтуват“ и стоят до нас, от нашата страна на българската действителност, са клечката, която пали и нашия фитил. С кеф ви представяме Орлин Николов – фотограф, фен, основател на RockTheNight и бунтовник по душа.
Ти действаш на много фронтове, но за нас важна е фотографията – от кога снимаш и как започна всичко?
Интерес към фотографията имам още от ученическите години, когато имах една малка Смена 8М. Колкото до концертната и музикалната фотография – интересът към нея идва по-скоро от “фенската” страна на нещата – всички сме имали плакати на любими банди по стените и сме гледали снимки от големи фестивали, които тогава са ни се стрували недостижими. Аз просто исках да мога да правя добри снимки на концертите, на които ходя (стига да не ми се скара охраната). Тогава нямах никаква идея какво е това “акредитация”, как и от кого се дава.
По-сериозно снимам от 13-14 години, но в последните 10 престана да бъде просто хоби и се превърна в огромна страст, мания, нещо неконтролируемо. Вече перфекционистът в мен не говори, а крещи, искам всяка моя снимка да е по-добра от предишната.
Старая се да влагам нещо от себе си в своята фотография, да показвам сцената както аз я усещам. Искам да пресъздам душата на артистите, да се усеща тяхната емоция, да се чува музика от всяка моя снимка. Иска ми се да показвам всеки музикант така, както той/тя биха искали да се видят на сцената.
Моите две големи страсти, музиката и фотографията, намериха своята пресечна точка и изглежда открих поле за изява на творческата половина от себе си, защото такова отсъства в моята “нормална” работа.
Днес, когато това е огромна част от живота ми, когато посещавам и снимам всеки голям фестивал от единия край на Европа до другия, попивам музиката, старая се да показвам рок ежедневието на западните страни и се надявам все някога да станем като тях.
Каква е перфектната рокендрол снимка?
Няма перфектна снимка. Когато гледам своите кадри, винаги намирам нещо, което не е съвсем както бих искал. Снимането на концерт не е никак лесно – притиснати сме от изключително кратко време, в което ни е разрешено да снимаме. Много фактори оказват влияние – изцяло зависим от това как артистите ще застанат пред нас, от това дали осветлението ще е на ниво, дали ще имаме специално място за снимане (т. нар. фото пит), или пък ще търсим своя ъгъл, докато си пробиваме път през тълпата.
Важна част от една снимка е и пост-продукцията, когато снимката добива своя окончателен вид. Опитвам се да се доближавам до усещането по време на концерта, корекциите по снимките ми са минимални. Не си позволявам да добавям елементи, да правя безумни колажи, които май са доста модерни в последно време. Забелязвам тази странна тенденция в последно време дори у нас – някои фотографи си позволяват да ”мажат” снимките си, добавят странни елементи, правят така наречения „fake double exposure“, снимат през всевъзможни призми, стъкла, чаши – за мен това е някакво творческо безсилие. Колкото по-изчистена е снимката, колкото по-кристален е образът – това е истинската страна на артиста. А ако съм успял да предам емоцията му, тогава съм свършил работата си.
Коя е най-любопитната ти случка, свързана с фотографията?
Спомням си една случка буквално от преди дни – на концерта на Nothing But Thieves при мен дойде момиче, което ми каза “Ти си Орлин от RockTheNight, нали? Благодарение на твоя сайт открих тази група и затова съм на този концерт!”
Винаги съм смятал, че една от мисиите на RockTheNight е да възпитава добър вкус и дори само на един човек да съм помогнал да открие такава изключителна група като NBT, значи си е заслужавало!
Коя е снимката, която винаги си искал да снимаш, но още не си успял?
Тя се мени преди всеки концерт. Понякога преди голям концерт гледам с кои песни групата започва своя сетлист, търся концертни изпълнения и следя поведението на групата – това ми помага да знам какво да очаквам, какво би могло да се случи и да си намисля как евентуално да се позиционирам, за да хвана определен кадър.
За съжаление, едно от нещата, които никога няма да ми се случат отново, е да снимам Chris Cornell.
Ти си основател и собственик на музикалния сайт Rock The Night и като такъв следиш отблизо съвременната рокендрол вселена. Кое е изненадващото за теб в рок музиката в последните години?
В момента наблюдавам една нова вълна кросоувър – както в началото на 90-те групи експериментираха с включване на хип-хоп или електроника в тежката музика, така в момента банди като Bring Me The Horizon и Sleep Тoken вкарват поп елементи в парчетата си.
Изненадващо за мен е прекратяването на хегемонията на артисти от САЩ и Великобритания – скоро си направих кратка статистика колко супер популярни шведски банди има по западните фестивали. На всеки голям фестивал има няколко десетки групи от Швеция, Норвегия; французите Gojira и датчаните Volbeat са хедлайнери навсякъде из Европа. И още: вече групи от Индия (Bloodywood) или Монголия (The Hu) са на челни места в афишите. Дано това разнообразие даде някой ден шанс и на български групи в западните фестивали.
Kато стана дума за България, кои банди са ти направили впечатление напоследък и ги следиш? Дай ни твоите фаворити?
Има групи, които предлагат изключително добра музика – актуална, провокативна, интересна. Такива, които не се стараят да копират нещо модерно, а следват своята пътечка – Me And My Devil и Ali са точно такива групи. Hayes & Y имат излъчването на западна група, те са готови и за по-големи сцени. Hellion Stone са абсолютни фаворити, силно препоръчвам групи като No More Many More, които имат какво да кажат. Разбира се, има десетки други – млади и вече утвърдени групи, които държат сцената ни жива и интересна.
Интернет промени правилата на играта не само за музикантите – какво изгуби музиката от масовото изчезване на музикални медии? Само интернет ли е причината за това?
Музикални медии изчезват поради бизнес причини, не заради Интернет. Някои просто не могат да се адаптират и загиват. Други минават онлайн и продължават. У нас имаше няколко интересни музикални издания, но всички те изчезнаха, поради липсата на пазар. Нормално е, когато няма кой да купува даден продукт, да не е рентабилно производството му.
Няма нищо лошо в това музикалните медии да са онлайн – така стават и по-достъпни. Така може снимки от даден концерт да са онлайн, още докато изпълнителите са на сцената или новият сингъл на любим изпълнител да е достъпен веднага. Преди години, за новите албуми на групите, разбирахме месеци по-късно.
Какво те мотивира да продължаваш със сайта?
RockTheNight.eu има своята вярна аудитория, защото е различен. Визия и съдържание в едно – това е водещо при нас. Музикалните сайтове преди нас бяха като домашно по HTML на някой средношколец. Това ме изумява, защото промените в технологиите, уеб и т.н. се случват буквално всеки ден, а доста от музикалните сайтове у нас са застинали някъде в 90-те.
При нас читателите намират много повече от най-добрата концертна фотография. Новините се публикуват светкавично, в календара са всички събития от нашата страна, най-интересните концерти от близките държави и най-големите европейски фестивали. Имаме интересни рубрики с интервюта, фестивален гид, в който представяме най-интересните фестивали, ревюта, и т.н. Жанрово се придържаме предимно към рок музиката, но със сигурност не сме “коне с капаци” и сме винаги отворени за всичко интересно.
Как може накратко да опишеш бг музиката към момента?
Ако говорим за “нашите” банди – тя е шарена, провокативна, интересна. Има добри идеи, има изключителни български музиканти. Но ако гледаме нещата, извън нашия си балон, а да не забравяме и че сме една шепа хора, нещата са покъртителни. Дори на фона на малкия БГ пазар, вече сме под 7 милиона, сигурно за 85% от населението не съществува музика, различна от чалга и естрада. Хората, които слушат нормална музика са малцинство, а и те не посещават достатъчно събития, сякаш музиката не присъства в живота им.
Това не означава, че ние ще спрем да подкрепяме и разпространяваме различната музика, защото тя е в душата ни!
Мисията на Projector Plus e кауза и фенска идея. За кого има смисъл от това?
Не за кого, а заради кого. Според мен лично, има смисъл заради публиката, заради бандите, заради усмивките по концертите, заради децата, заради бъдещето. Защото колкото и да е скапана държавата, в която живеем, ние трябва да правим каквото можем, за да има бъдеще тук за децата ни.
По-възрастните хора знаят какво е било по време на комунизма – тотална забрана за определена музика, забранено е да се обличаш различно, забранено е на обществени мероприятия да се пуска “упадъчна” музика. Сега нещата са доста различни, всякаква музика е на три клика разстояние, въпрос на вкус е дали ще търсиш нещо ценно или ще се оставиш на течението.
Ти имаш наблюдения върху българската концертна сцена, а на хоризонта се задава един фест само за българска авторска музика. Чувстваш ли се свързан с мисията на Rebel Rebel?
Свързан съм с Rebel Rebel от самото му начало – още от преди обявяването на първото издание. Чувствам се част от екипа, не само защото съм неизменно до бандите и организаторите още при подготовката и популяризирането на фестивала. Прекрасният екип на Projector + успя да обедини всички нас в едно голямо семейство.
Като фотограф се опитвам да покажа събитието и бандите в най-добра светлина – за да може да има повече интерес към тази музика и повече такива събития.
Защо липсват повече такива събития?
Защото липсва публика, липсват и повече групи, липсва и финансов съпорт. Нещата, разбира се за свързани – ако имаше повече хора, интересуващи се от тази музика, те щяха да възпитават децата си и тези деца щяха да искат да създават групи, защото щяха да искат да приличат на батковците и каките от бандите, щеше да има и повече публика. Ако радиостанциите въртяха повече рок, щеше да има и повече интерес.
Това е един кръговрат, ние сме отговорни да се движим бавно в правилна посока. Процесът вероятно изисква поколения, но вярвам, че един ден ще бъдем нормална европейска държава.
Какво е бунтът за Орлин Николов? Символ на какво е Rebel Rebel?
Бунтът е нашето ежедневие – от малките неща, като да не си хвърляш боклука на улицата, до онази упоритост, която ни кара все още да живеем в България и да работим тя някога да стане нормална страна. Бунт е това да излезеш на площада, когато политиците те лъжат, бунт е да направиш забележка на лелката, която не събира акото на своето куче. Бунт е музиката, която харесваме, бунт е да бъдем винаги до приятелите си, бунт е да се грижим да остане природа и след нас, бунт е да сме от правилната страна на историята.
Името на фестивала винаги ще бъде свързано с мен предимно с David Bowie, а това прави връзката ми с него още по-силна.
Сподели с нас някой интересен спомен от предишните издания на Rebel Rebel?
Спомените са много и са винаги забавни – дори онзи дъжд, който ни удари на второто издание сега изглежда някак поносим. Това, че покрай фестивала и Projector+ се оформи един кръг от съмишленици: музиканти, фенове, фотографи, журналисти – това е може би най-важното и непринудените приятелски отношения – в крайна сметка това ще остане и в бъдеще.