В един от последните топли дни това лято се срещаме с половината Deadletter – една от най-динамичните и обещаващи банди на британската музикална сцена. Алфи (барабани), Джордж (бас), и Зак (вокал) сформират Deadletter в Лондон през 2020 заедно със Сам (китара), Уил (китара) и Нейтън (саксофон). И въпреки че всеки от тях идва от малко градче в северната част на Англия, те бързо печелят вниманието на критиците и публиката по целия свят със своите завладяващи изпълнения на живо и политически заредени текстове. Техният пост-пънк (или както те предпочитат да го наричат денс-арт-рок) се отличават с мощно присъствие и несравнима емоция. В този епизод с тях си говорим за обичайното, но и за много нестандартни колабарации, коктейли и места.
По-долната статия е преведеното на български интервю. Ако искате да чуете оригиналния разговор, посетете ЗВУК в платформите Spotify и Apple Podcasts.
Моника: Как възникна Deadletter?
Зак: Тримата всъщност се запознахме, когато бяхме малки. Израснахме като приятели. Идваме от малки градове в северната част на Англия. Започнахме като свирихме музика по улиците. Обичахме да изпълняваме на улицата. И после, в един момент, започнахме да го приемаме малко по-сериозно. Мисля, че влиянията ни се разшириха. Преместихме се в Лондон и проектът Deadletter започна около 2020 година. След това привлякохме още хора и сега сме на прага на издаването на дебютния ни албум.
М: Представи ви като половината от Deadletter. Можете ли да ни представите и другите членове, които не са тук с нас?
Aлфи: Да, имаме Сам Джоунс на китара, Уил Кинг на китара и Нейтън Пегет на саксофон.
М: Името Deadletter е доста интересно. Как го решихте?
З: Преди се казвахме по друг начин и честно казано, когато избирахме име на групата – историята не е кой знае колко впечатляваща. Просто беше първото име, което наистина всички заедно харесахме. Подхвърляхме си различни предложения на масата и щом някой не се съгласяваше, го махахме. Deadletter просто се появи и остана като нещо, което всички харесахме без колебание и без много внимание към смисъла му.
A: Да, беше така, защото всички просто се съгласихме, че е добро. Никой не каза “Уау, това е страхотно.” Всички бяхме като: “Добре, може да работим с това.” Докато другите предложения винаги срещаха някаква съпротива.
Джордж: Да накараш шест творчески личности, седем ако броим и нашия мениджър, да се съгласят по какъвто и да е въпрос, е впечатляващо.
A: Да, да постигнеш съгласие само за една дума е доста трудно.
М: Мога да си го представя.
A: Да, беше трудно. Но съм доволен от това, къде сме сега.
М: Става…Доволни сте с името, върши работа? (саркастично)
A: Да, щастливи сме с него.
Дж: Работи. Все още ми харесва.
A: Малко е “dead” (мъртво).
Дж: Четири години по-късно.
A: Малко е “dead”, но е добре. Половината е “dead”.
М: Можем да напишем писмо (letter) до вашите минали “аз”. Глупава шега. Както и да е. Вашият звук смесва както пънк, така и елементи от други жанрове. Кои артисти или групи са оказали влияние върху звука ви през годините?
З: Мисля, че има сериозна смесица, защото винаги са били пет или шест творчески ума заедно. Няма конкретен списък. Но за мен лично The Fall са голямо влияние.
Дж: Що се отнася до групите, Morphine оказаха голямо влияние върху това как свиря на баса. Massive Attack, Talking Heads. А ти, Алфи?
A: Да, за мен, що се отнася до барабаните, влиянията ми идват от хип-хопа. Breakbeat.
Z: The Clash, също. И мисля, че също така енергията на The Pogues е нещо, което всички много ценим.
A: Всъщност винаги забравяме да ги споменем, но всички сме големи фенове на The Pogues и енергията, която създават с музиката си.
Z: Всеки в групата има своите индивидуални влияния, които оформят това, което прави. Например Сам е голям фен на Johny Marr от The Smiths и това оказва влияние върху неговата техника на китарата. Уил пък е малко по-експериментален като Frank Zappa, не че свири като него, но експериментира с педалите и звуците си.
М: Ако трябваше да опишете звука си на някой, който никога не ви е слушал, как бихте го описали?
A: Някой наскоро ни определи като “dance punk” и ми хареса, но думата “пънк” ме плаши малко. Не мисля, че сме истински пънк. Може би “dance” трябва да е в описанието.
Z: Харесвам термина “арт рок”, макар да звучи претенциозно, когато аз го казвам. Може би “dance art rock”?
A: Да, това е доста точно.
М: Какви теми разглеждате най-често в текстовете си и какъв е най-необичайният източник на вдъхновение за песен?
З: Темите могат да варират. Често черпя вдъхновение от религиозния речник, без да се фокусирам върху самата религия.
М: Какво имаш предвид?
З: Имам предвид думи, които често се срещат в речника на религията, като “разкаяние”, “изкупление”. Обичам тези термини, които могат да се свържат с религията. Най-необичайното вдъхновение вероятно беше от времето, когато живеех на последния етаж на един небостъргач и под мен живееше проповедник. Тя проповядваше до 3-4 сутринта, понякога доста агресивно.
М: Като нещо от екзорсизъм?
З: Може би. Не се шегувам, хора идваха с приятелите или семействата си, за да ги пречистят. Имаше моменти, в които не знаех дали става въпрос за домашен спор или проповед.
М: А ако трябваше да напишете песен, която да е само една минута дълга, за какво би била тя?
З: Може би за времето. Да, времето, което изтича.
A: Ще се съглася с това.
Дж: Можем да пренапишем тематичната песен на Countdown (британско ТВ шоу).
З: Може би песен за неща, които можеш да направиш за една минута. Докато слушаш песента, можеш да изброиш всичко, което може да се случи от началото до края на песента.
М: Знаете ли, че марката Barilla имат плейлисти, които са със същата продължителност, колкото трябва да варите различни видове паста?
З: Наистина ли?
М: Да, и когато свърши плейлистът, пастата е готова.
З: Значи какво можеш да направиш за една минута – може би пържено яйце?
A: Да, или нещо за микровълнова. Един лепкав тофи пудинг в чаша?! В микровълновата, да. (пее) *The goo is getting hot!*
М: Как Deadletter се вписва в настоящата музикална сцена във Великобритания, особено с “възраждането” на пост-пънк ерата? Как бихте описали “вкуса” на музикалната сцена в UK в момента?
A: Трудно ни е да посочим къде точно се вписваме, защото никога не сме се чувствали като част от някаква конкретна сцена. Може би говоря само за себе си, но като цяло не съм сигурен къде точно се намира тази сцена или дали някой наистина знае къде съществува тя. Смятам, че журналистите поставят тази рамка “сцена”, а не че наистина съществува. Но иначе вкусът е добър. Малко като сладко-кисел.
З: Има някои много интересни банди, които може да наречем наши “съмишленици”. Има доста такива, с които споделяхме сцена това лято и изглежда са на прага на нещо голямо. Въпреки че може би не сме музикално сходни, фактът, че се появяваме на същите места, ни обединява.
М: Препоръчайте на слушателите ни някой новоизгряващ британски артист.
A: Ако хората искат да гледат нещо на живо, бих препоръчал Fat Dog. Мисля, че са много яки.
Дж: Или Big Special. Много ми хареса новият албум на Bashi, който току-що излезе. Великолепен е.
A: The Joy Hotel.
Дж: Да, албумът на The Joy Hotel също току-що излезе. Страхотен е.
З: Също така Mary and the Junkyard. Те са страхотни за гледане. И още една група, наречена Modern Woman, за която говорех доста, но спрях за известно време. Не ги бях гледал на живо наскоро, но ги видях преди месец и имат нови песни. Мисля, че се готвят за по-дълго издание също и са невероятни.
М: Хм, не съм чувала за никой от тях, така че ще се радвам да ги открия. Как бихте интерпретирали, обложката на вашето EP “More Heat”, с гаечния ключ? Изглежда доста…
A: А, гаечния ключ, да. Целия artwork е направен от снимки на фотографа Иън Макдоналд, който е от североизточна Англия, откъдето сме и ние. Тази снимка, по-специално за EP-то е работна маса, заснета отгоре. Просто имаше нещо впечатляващо в нея, затова я избрахме. Не мислехме твърде много. Просто си казахме: “Изглежда добре.” Да, не знам. Ако погледнете фотографиите на Иън Макдоналд, те са в определен стил и жанр, защото това е, как изглежда североизточната част на Англия. Не мисля, че той търси най-агресивните снимки, просто открива красотата в ежедневния живот на работника. Тази снимка е част от един вид катедрала на индустрията, където той е правел снимки. Така че, може би е провокативно, но аз бих го нарекъл красиво. И смело, да.
Дж: Провокативно, да. Но не е EP. Искам да оспоря това. Просто Spotify събра четирите ни сингъла и ги класифицира като EP, взимайки решение вместо нас.
М: Какво предстои за Deadletter? Може ли да ни подскажете какво идва след края на лятото?
Z: Албумът излиза през септември. След това ще направим голямо турне, за да го подкрепим.
Дж: Мисля, че също ще подгряваме Oasis (шегува се).
З: След това, повече музика. Вече сме навлезли в следващата фаза на писане и продуциране на нови песни.
М: И сега превключвам на по-малко сериозни въпроси. Ако Deadletter беше коктейл, какви щяха да са съставките и как би имала вкус?
A: Абсент, Ribena, Buckfast и бадемово мляко. И някакъв вид зелен чай също.
З: Вероятно с малко урина.
М: Урина със зелен чай?!
З: Ще е странен коктейл с много различни съставки. Не си сигурен как се съчетават една с друга, но по някаква причина, когато ги смесиш – работи.
A: И има добър вкус и ти дава много енергия.
З: И това е като наше живо изпълнение.
A: Така че не забравяйте да донесете това със себе си, когато дойдете да ни гледате.
М: Освен може би урината, не знам.
З: Освен урината. Тя е само за нас. Защото сме странни. Добавяш я накрая. Това е като финалният щрих.
М: Вашата музика има доста характерна енергия. Ако беше физическо място, кое щеше да бъде?
A: Музика. Уау, това е… Нещо студено. Щях да кажа вътре в пещ за топене, но не съм сигурен.
З: Може би някаква бруталистична фитнес зала.
A: Харесва ми.
М: И ако можехте да сътворите песен с която и да е историческа фигура, не задължително музикант, кой би бил той и каква песен бихте създали заедно?
З: Мисля, че би било забавно…
A: Уейн Рууни.
З: Уейн Рууни?
Дж: Щях да кажа Ван Гог и просто щях да рисувам с него. Или може би… Да, Ван Гог.
З: Може би някой философ. Вместо Платон да записва идеите на Сократ, той просто да ги включи в една от нашите песни. И Уейн Рууни да рита топка на заден план.
A: Да, да рита топка в гонг..
З: И Ван Гог ще прави кориците на синглите, даа.
Дж: Ще рисуваме и ще бъдем странни заедно с него.
М: Един последен въпрос. Подкастът се казва ЗВУК, така че кой е любимият ви звук?
А: Шумът на течаща вода.
Дж: Да, морето. Обичам шума на вълните.
З: Песента на кос.
Ако сте пропуснали провокативните и опияняващи Deadletter в зала 3 на НДК в края на август, то те издадоха първия си албум Hysterical Strength преди седмица и може да го намерите във повечето музикални платформи. Не е същото като да ги чуете на живо, но едно птиче ни каза че с предстоящото си турне се очаква Deadletter отново да включат българската сцена в календара си!