Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.
ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В десети епизод гост на ZVUK е режисьорът, монтажист и разказвач на истории Петър Тухчиев. В света на визуалното изкуство, малко хора успяват да намерят точния баланс между естетика и техническа прецизност, както го прави Пешо. Отдаден на своята работа в документалното кино, любовта му към разказването на истории се простира през различни формати и жанрове. Дали е зад камерата или пред компютърния екран, Петър е воден от дълбокото си желание да улови автентични човешки преживявания и да покаже красотата на света.
Роден и израснал в Добрич, пътят на Петър към киното започва в тийнейджърските му години, когато снима групата Bloodrush (днес с ново начало като Цар Плъх). Докато заснема техни концерти, той за пръв път хваща камера в ръка и именно тогава неговото кариерно развитие като режисьор и монтажист несъзнателно започва да се оформя. „Музиката винаги ще бъде част от работата ми“, споделя той, „но сега документалното кино е това, което ме дефинира. Това е начинът, по който се определям като човек и творец в момента.“ През последната година Петър насочва усилията си главно към документалистиката, вдъхновен от простите, но дълбоки истории, които ни заобикалят.
Интересите на Петър се променят постоянно, но отскоро той работи върху проект за менталното здраве на мъжете – тема, за която рядко се говори открито. „Това са трудни разговори,“ признава той. „Не осъзнавах колко сложно ще бъде да водиш подобни разговори с непознати хора. Но колкото повече се задълбочаваме в това, толкова по-смислено и важно става.“
Носталгията и паметта също са постоянни теми в творчеството на Петър. „Всичко, свързано със спомени, миналото и носталгията – това са теми, които винаги се прокрадват в моите проекти. Това е нещо, което нося със себе си.“ Петър често разсъждава върху минали времена, които не е изживял лично, но се чувства свързан с тях. „Често се питам за общата памет и родовата история. Тези въпроси наистина ме вълнуват.“
Процесът му на работа се адаптира според конкретния проект. За музикалните видеоклипове, той подхожда със задълбочен подход – през последните две години, се стреми да вникне в същността на групите, с които работи. „Опитвам се да не налагам своята режисьорска визия, а да разбера от какво се нуждае самата група и да го отразя във видеото,“ обяснява той. Това е процес на откриване, който му позволява да извлече същността на артистите, дори ако те самите не я осъзнават напълно.
Документалните филми, от друга страна, му дават възможност да изгради история от истинския живот. „С документалистиката не започваш от празен лист – имаш реални истории, с които да работиш. Става въпрос за това да им придадеш форма, а не да си ги измислиш отначало.“ За Петър е важно да запази автентичността на историите, които разказва и същевременно да вложи своето творческо виждане без да променя същността на кадрите.
Всъщност, за Петър монтажът е мястото, където се случва истинската магия. Той вярва, че в процеса на монтаж, различните части на филма се събират, за да оформят цялостната картина. „В монтажа ти даваш живот на филма. Ти го караш да се движи,“ казва той, описвайки това като дълбоко интровертен и поетичен процес. „Обичам разговорите в постпродукцията – за ритъма, темпото и малките нюанси, които могат да променят цялото усещане за историята.“
Въпреки че монтажът често се възприема като техническа работа, Петър вярва, че в него има огромно място за творчество. „Когато зрителят не забелязва монтажа, тогава знам, че съм си свършил работата добре.“
От друга страна, за него колаборацията с режисьорите в постпродукцията е от съществено значение. „Трябва да намериш пътеката, на която двете страни се пресичат и са доволни от продукта,“ споделя той. Най-честите дебати, които му се налага да води с екипа на продукцията са доста абстрактни – като това как тече времето във филма – нещо, което може да бъде субективно и да създаде разногласия между монтажиста и режисьора. Въпреки това, чрез комуникация и взаимно доверие, всяко предизвикателство може да бъде преодоляно, смята Петър.
Въпреки че монтажист е “официалната” работна позиция на Петър, той все повече поема режисьорски роли. „Започнах да снимам повече и това разми линиите на професионалната ми идентичност,“ признава той. Макар и да се дефинира като монтажист в 80% от времето, Петър усеща как ролите му се смесват и успява да бъде много неща едновременно.
Това изпъква особено много в музикалните видеоклипове, които заемат специално място в живота на Петър, особено проектите с групата Цар Плъх. Неговият първи документален филм и първият музикален видеоклип са направени за групата и до ден днешен, музиката остава важна част от творческия му живот. Последният видеоклип към песента на Цар Плъх „Бог за ден“ е изпълнен с предизвикателства, но е доказателство за неговата упоритост и креативна визия.
Когато става въпрос за балансирането на техническите аспекти с артистичните пориви, Петър не се замисля много. „Не мисля особено за техническите неща,“ казва той. За него е по-важно да се концентрира върху артистичната визия, а техническите детайли – следват естествено. Това важи повече във фотографията – сфера, която Петър в последно време преоткрива и в която се гмурка стремглаво. Заради работата си с лента покрай проектите си, се старае да е по-внимателен при избора на кадри.
Недостатъците или грешките във фокуса или осветлението за него могат да бъдат използвани като част от художествения ефект, стига да са умишлени. „Ако е грешка, то се усеща, но ако е артистично решение – то се разбира като такова.“
В момента Петър работи върху своята втора книга, която ще комбинира фотография, текст и рисунки. Това е проект, който е в процес от няколко години и изследва теми като сънищата и спомените – както лични, така и споделени. „Идеята е да уловя сънищата чрез различни медии,“ споделя той, като загатва, че този проект ще бъде с повече текст в сравнение с първата му фотокнига “Под моето хартиено крило”, която излезе в края на лятото.
С всеки нов проект Петър Тухчиев продължава да изследва границите на паметта, разказването на истории и изкуството, като тласка напред начините, по които преживяваме и разбираме света около нас. Независимо дали става въпрос за музика, филм или фотография, той остава верен на идеята да разказва истински и значими истории.