В този епизод се срещаме с Пламен Михайлов от Scotopia – група, която се ражда от три приятелства, безброй нощни репетиции и много тишина, в която музиката започва да диша. Пламен, Йордан и Михаел свирят заедно още от времето, когато репетициите им траят от девет вечерта до шест сутринта, а авторските песни просто се появяват – като естествено продължение на онова интровертно „затваряне на завесите“, в което светът спира да шумоли.
Поводът Пламен да е тук днес е специален: „Languorland“, вторият албум на Scotopia, излиза в деня на този епизод. Дванайсет песни, всяка като отделно преживяване, записани на живо, без украса – точно както групата звучи в малката си репетиционна. Пламен разказва за пътя към албума, за умората, която понякога ражда най-истинските моменти, и за странната сила да се изгубиш доброволно, за да откриеш нещо свое.
Твоя глас е сравняван с този на Крис Корнел. Това натоварва ли те или те вдъхновява, когато го чуваш от други хора като определение?
Не мога да отрека, че в началото е имало доста песни, които съм искал да изпълнявам по сходен начин. Търсил съм го като ефект. Най-малкото чисто вокално това е фамозен глас и е доста предизвикателен и определено съм го търсил, за да развивам диапазона на пеенето си и съм го имитирал съзнателно или не. Но това е в миналото по-скоро и в момента нямам никакви такива старания.
Какво прави един глас истински запомняш се, освен техническите характеристики?
За да имаш запомнящ се глас не е необходимо да пееш страхотно. Не е необходимо да имаш чудесна вокална техника и технически способности, да пееш в 17 октави и така нататък. Примери като Боб Дилан, Том Петти, Том Уейтс са хора, които не са страхотни певци, но изпъкват чрез характера на гласа си. Така че какво прави един глас отличителен според мен би трябвало да бъде търсeнето на това, което е най-важно за самата песен; на това, което е в текста; това, което е изпято, това, което е абсолютно органично подхождащо на самата музика и то комбинацията между всички тези неща, изведнъж прави гласа запомнящ се.
В авторската музика на Scotopia се усеща влиянието на грънджа. Кои са твоите лични вдъхновения?
Може би най-напред това, което силно ми направи впечатление беше Скот Уейланд. Извън сиятълските четири групи добре познати на всички, Скот Лейланд и Stone Temple Pilots като група бяха двете неща, които най-силно ми направиха впечатление в началото и отвориха тази врата към малко “по-странна” музика. Аз преди това бях блусарче – слушах основно булс и рок’н’рол, като Rolling Stones. И после отключих интереса към малко по-алтернативна сцена.
Какъв е твоят процес за създаване на музика?
Ммм… Много е различно. Няма някаква константа, която да работи винаги. Започвам с писане на песни сам вкъщи на акустична китара. Горе-долу почти целият ни първи албум мисля, че е написан по този начин. Пиша текст и мелодия и ги нося в репетиционата, където да започнем работа. Основното нещо, което съм правил е търсене на някакъв риф – не просто акорди. Защото най-малкото един риф на китара звучи по-добре след това като е електрифицирано всичко.
Почти никога не съм правил вокални мелодии, които да са били много добре премислени или да слушам рифа три дни и да мисля къде каква извивка да направя и дали се получава. По-скоро импровизирам на момента каквото ми хрумне с този риф. Никога не съм правил песен на база на текст. Според мен това е по-сложният вариант, но може да ми се струва по-сложен, защото не съм го правил.
Следваш ли някакви музикални правила при правенето на музиката, или по-скоро се стремиш да ги нарушаваш? Кое работи по-добре за теб и за групата?
В началото като започнахме да правим авторски песни, определено имаше моменти, в които се опитвах да нарушавам правилата. Ако приемам, че правилото за това да имаш завършена песен от-до с всички части – мелодия, текст, то аз съм се опитвал да го нарушавам, като вкарвам допълнителни части, за да стане още по-дълга, за да стане още по-странна и така нататък, тъй като ми се струва по-интересно. Със времето установих, че не е задължително да е точно по този начин. По-скоро каквото работи. В дадения момент ти сам се изненадваш какво може да измислиш, като не нарушаваш правилата. Или какво може да се случи, когато нарушаваш правилата. Така че няма правила.
Къде намираш идеите си, по-скоро от лични преживявания, от нещо, което си дочул на улицата, или от експериментите със звук?
Експерименти със звук – не. Не съм стигнал до нивото на писане на песни тип U2, където опъвам китарата и започвам да цъкам ефекти.
Честно казано, в много случаите, когато пишеш песен и импровизираш въпросната вокална мелодия, за да не импровизираш с на-на-на и ля-ля-ля, вкарваш някакви думи, словосъчитания или цели изречения и останалите 70% от песента са просто някакъв език, който не съществува. След това, като тръгнеш да правиш текста, особено ако толкова много си ги репетирал тези песни, и тези думи са ти се забили в главата, то естествено целият текст започва да се ориентира около тези думи и построяваш пъзела около тях.
Естествено, има и случаи, в които тези думи тотално се заличават и започват от кота-нула всичко.Естествено, вече като тема можеш да построиш текста и на базата на нещо, което си преживявал или за някой, който е преживял нещо. Засега не съм слушал хората по улиците какво си говорят, за да напиша песен, макар че всъщност са доста албуми, като се замисля. Само да преминаш през две преки, може да напишеш доста песни.
Кое е по-голямо предизвикателство за теб, изпълнението на кавъри или създаването на оригинална музика?
Предизвикателство може би е изпълнението на кавъри, тъй като трябва да влезеш в чужди обувки и да го направиш максимално добре, но по-смисленото е създаването на оригинална музика, със сигурност.
Вашият втори албум се произнася…
Languorland.
Коя песен от него е най-лична за теб?
Don’t Try песента е доста лична. Keepsake също. Като цяло всичките. Целият този процес на писането на текстовете е доста личен и дадени житейски случки в моя живот и хващането на правилния контекст в песните.
Не че всяка песен е писана за мен или за някой от групата като лично преживяване, но във всяка песен има едно малко естество, което води към този личен момент от времето.
Не те питах всъщност какво значи името на албума.
Не съм го измислил аз. Мисля, че Йордан и Михаел го предложиха. Идва от думата Languor, което е физическа и психическа умора, като безсилие. И оттам стана сглобката. Languorland, като “земя на психическата умора”. Което доста пасва на темите, които песните засягат всяка една сама по себе си.
Доста мрачно заглавие, но обръщам на 180 и ще попитам кой от вас тримата е най-забавен? И мислили ли сте си да вземете четвърти?
Не, аз съм зодия Близнаци, така че имаме четвърти.
Не, четвърти за сега не, но времето ще покаже. Със сигурност в даден момент, тъй като сме още свежи, би било естествено да разширим звука си, което може да доведе до други хора от време на време, но като ядро група, мисля, че сме си окей. По-малко проблеми, а и трима души са перфектната група.
По-бърз decision making със сигурност.
Да, да, абсолютно. Двама са за, един – не и е решено – това правим. Ако са четири човека, не става…
Има ли някой от българските артисти, който те вдъхновява напоследък?
Най-вече ме вдъхновяват хората, които въпреки обстоятелствата, тъй като да сме честни, България не е най-добрата среда за развитие на музиката, не се отказват от нея. Много е лесно да не видиш плодът на своя пруд на третата, четвъртата, петата година, и да си кажеш “Ай, спирам се с това и отивам да живея в чужбина,” например. Така че ме вдъхновяват хора, които не спират, които продължават да действат, да бутат напред, да развиват сцената, било то с присъствието си, с това, че не се отказват.
Кой е най-ценният урок, който си научил от работата с български музиканти?
Не е съвсем урок, тъй като го осъзнах натурално, но, може би: каквото и да стане, свири за себе си и за своята група. И, честно казвано, това работи. Вместо да се охкаш и разочароваш колко хора има, колко продадени билети има, всякакви други проблеми в организацията, всичко, което може да те разруши психически, не трябва да ти пука за него чак толкова. Поне в деня на самия концерт.
Какво мислиш за AI и неговото участие в създаването на музиката?
Мисля, че е безсмислено. Не виждам с какво точно допринася. Ако пишеш песен и изкуственият интелект ти даде текст, после как пееш този текст след като отнема нещо лично? Да, ти можеш да напишеш пет ключови думи за това как се чувстваш и той да ти изкара нещо лично, но не знам. Не е ли малко като да преписваш на контролно?
Чисто като създаване на музика също не виждам смисъл. Има прекалено много добри музиканти. Прекарал си достатъчно дълго време и си се лишавал от доста неща било то време за хора, връзки, време със семейство, време с деца. Ако си рискувал това и си влагал толкова много енергия в цялото нещо, защо ти е изведнъж да почнеш да ползваш изкуствен интелект, за да правиш музика?! Все едно омаловажаваш себе си и своя труд и това, който си постигнал и научил сам, бидейки консистентен в това нещо.
Мисля, че често го използват като оправдание, защото понижава the bar of entry за хора, които не са толкова добри музиканти, но също могат да бъдат част от индустрията…
Да, но то и с навлизането на софтуерите като средство за правене на музика в началото на 2000 използваха същото оправдание. И да, не е задължително да си учил в Консерваторията 5 години, за да направиш песен, но…
В крайна сметка, аз просто не виждам смисъл. Може би ако го използваш за нещо, което ти не можеш да направиш, има някакъв резон. Темата за AI е доста задълбочена в последните 2-3 години. Хората започват да се съсъмняват в качеството и стойността на животите си заради изкуствения интелект. Ще ми вземе ли работата? Каква кариера да избера, за да не ми вземе работата след 5 години и така нататък? Което, да, предполагам има логика, но малко измества от тук и сега и това, че днес трябва да си свършиш работата, сега трябва да напишеш песен.
Съгласна. Наложи ми се да оправям тоалетната у нас и веднага се замислих как AI поне това не може да вземе и в най-лошия случай в бъдеще ще стана водопроводчик.
Да, това е забавното, че тези професии, които никой не искаше да ги учи и да ги работи преди, да кажем, 20-30 години, като ВиК, електронисталацията, в момента би трябвало да са по-добре платени от IT-та и да са на върха на финансовата пирамида, защото технически няма много хора, които да го свършат това. Ето, че родителите ни се прави.
Кое е по-яко – да записваш тук в студиото с Йордан и Михаел, или да си на сцената пред публиката?
Може би на сцената пред публиката. Имаш принципа акция-реакция – имаш срещу себе си хора, които чуват нещо, което си направил. Поглеждаш ги в очите и започваш да си мислиш: “Дали пък вярно трябваше тази част да е по-кратка в песента?”
В крайна сметка музиката е, за да се слуша, така че като я свириш пред хора, музиката се осмисля сама себе си.
Вашата банда традиционно сама заснема видеоклиповете към песните си. Как се роди идеята за последния на KeepSake?
Когато правихме песента и работихме по нея доста слушахме Sheryl Crow. И даже Sheryl Crow е работното име на песента. Та и идеята за клипа идва от песен на Sheryl Crow и от един друг клип на Audioslave. Комбинация е, защото е бързо, ефективно, семпло, не се изискват 50 души екип. И е нещо, което буквално може да си направим тримата заедно. И често казано, не бълваме изключително много видеа и на този етап мисля, че се справяме никак нелошо да си работим сами върху визуалния аспект на групата.
Ти самият все още ли страдаш от, както сам го нарече в едно интервю – “ученическия манталитет да оставиш всичко за последния момент?”
О да! Абсолютно.Това ме преследва цял живот или аз го влача със себе си цял живот и не го пускам – не мога да преценя, но определено е проблем. Започвам всичко, като се замисля, в последния момент. Не е много приятно, особено като настане последния момент и си под огромен стрес и буквално усещаш как косата ти става бяла в рамките на 3 секунди и си казваш “Добре де, защо ми беше да си го причинявам това нещо?” И разбира се си казваш: “Другия път няма да е така” Но другия път е абсолютно така. Защото пък си казваш: “Аз предния път успях да го направя в последния момент. Така че, защо пък сега да не стане.”
Как избрахте Русита да е специален гост за предстоящия промо концерт на албума на 26 ноември?
Аз съм ѝ фен и съм я гледал на живо няколко пъти вече, но като цяло искахме и да е нещо различно. Стилът на нейната музика е различен: по-R&B, по-поп рок, фънки на моменти, соул. Докато нашето е по-алтернативно, по-straight forward. Искахме да не трябва хората да слушат две сходни неща в една вечер, ами да имат възможността да чуят нещо друго, което да им е интересно и следователно и публиката на Русита да чуе нещо, което на тях би им било интересно. Да има обмен на музикалната група, музикален разум.
Ако трябва да избереш една песен на артист, която да изпълняваш завинаги, до края на живота си, коя би била тя?
Може би би било нещо на Марк Ланегън, тъй като това ми е нещо като потенциално най-важния изпълнител, което значи обаче, че до края на живота си трябва да съм изключително депресиран. Обаче пък музиката е добра и може би е по-добре да съм депресиран до края на живота си, отколкото да се лишавам от добрата му музика.
Най-вероятно ще се депресираш от факта да свириш едно и също нещо до края.
Да, и това е така. Това е като “Какво би взел на самотен остров?”
Кой е любимият ти звук?
Музикален? Барабани? Китара? Предполагам. Би било клиширано, ако кажа звукът на аплодисментите на публиката. Нали? Така че не го казвам!
Музикален звук със сигурност. Има много хубави звуци, но музикалния май от всичките е най-хубав, какъвто и да е. Дори да е туба.