Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.
ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В четвърти епизод гост на ZVUK е Богът на метъла, вашият турбо любовник, неостаряващата модна икона в кожа и шипове и симпатичният британски хлапак на малко повече от 70, фронтменът на иконичните Judas Priest – Роб Халфорд!
От известно време платформата Zoom не е част от нашето ежедневие, за щастие, но днес се връщаме към нея за една по-специална среща – тази с Бога на метъла. Броени дни преди концерта си в България, Роб Халфорд ни посреща от другата страна на екрана, за да ни разкаже повече за това как са му се отразили промените в музикалната индустрия през десетилетията, изгряването на Judas Priest на хеви метъл небосклона и защо свободата е фундаментална основа за любовта и мира между хората. В първите години на Judas Priest, пробивът на “тежката” музика в радио ефира е бил е изключително труден. BBC са първото радио, което пуска тяхна песен и типично за тогава епредварително им съобщават кога тяхната песен ще бъде излъчена – в кой конкретен ден и час. Роб си спомня как всички заедно седнали около радиото, чакайки песента да прозвучи в ефир. Чувството да знаеш, че стотици хора слушат твоето парче в този момент и заедно да споделите този момент е вълшебно за Халфорд дори и в наши дни, когато музиката се разпространява предимно дигитално.
Именно това разнообразие от възможности сега, е както положително, така и предизвикателно за новите банди и артисти. Предимството да споделиш музиката си със света с един клик е понякога засенчена от опита да изпъкнеш пред конкуренцията с нещо оригинално и интересно. Роб ни връща обратно във времето, когато възможностите за разпространение на музика са били значително по-ограничени. Селекцията кое да бъде популяризирано и кое да остане пренабрегнато се е определяла от малко на брой радиа, списания и телевизионни канали, които са давали глас на избрана част от артистите. За Халфорд и Judas Priest начинът тогава е бил да се качиш в тур буса и да тръгнеш по света, за да “разпространяваш евангелието на хеви метъла”, нещо, което, всъщност, продължават да правят и до днес.
Judas Priest са разпознаваеми и истински символ на хеви метъл жанра . “Това, което обичам в Judas Priest, е, че можем да бъдем вашият “Turbo Lover” в една песен, след това можем да бъдем вашият “Painkiller” в следващата, след това можем да отидем на “Breaking the Law”, после “Living After Midnight”, а накрая дори и да получим ,,Panic Attack”, ” споделя Роб. Групата не се ограничава в един специфичен звук, но не се и притеснява особено от това, че няма да се хареса на всичките си слушатели. Благодарни са, че могат да споделят музиката си като дар за феновете на хеви метъла, а не да се чувстват като собственост на тези, които ги обожават, но търсят винаги едно и също звучене. Въпреки огромния успех на сцената, животът на Роб Халфорд не е без предизвикателства. Той открито говори за своята борба с алкохолизма и наркотичната зависимост, които преодолява в началото на 80-те години. През 1998 година, Халфорд публично разкрива, че е хомосексуален. Това смело изявление идва във време, когато метъл сцената е известна със своята мачо култура и често – хомофобски настроения. Халфорд става един от първите популярни личности в света на музиката, който открито говори за своята сексуална ориентация, вдъхновявайки много фенове и колеги.
Judas Priest се завръщат в София на 19 юли в Арена София, двадесет години след първото си посещение. Халфорд си спомня, че когато за първи път пристига на летището, феновете го посрещат с викове и на големи тълпи. “Почувствах се като някой от The Beatles,” смее се той. Няма търпение да се завърне на българската сцена и да види верните си фенове отново, за една дълга и незабравима вечер изпълнена с “праведната” музика. Билети за събитието има в мрежата на Ticket Station. До тогава, чуйте историите на Роб за пътя от Сътън Колдфийлд до Залата на Славата на Рок енд Рола и как той и групата му успяват да се адаптират в днешния свят въпреки целия “digital madness”.