Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.
ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В трети епизод гост на ZVUK e Гриша Георгиев – познат от много формации през годините като Портокал, Dokle&Greesh, Saint Electrics, No More Many More и соловия му (вече не съвсем солов) проект GREESH.
С Гриша се оказваме съседи. Затова и този път сменяме обстановката на градски шум и се намираме в парк “Хиподрума”. До нас на пейката седи човекът, който се занимава с музика и между другото – просто оцелява. Или поне той така се определя. Всъщност Гриша е част от една световна музикална история започнала от Харманли, минала през Дрезден и Лондон и озовала се в момента в София. Вдъхновението, с което Гриша израства, води началото си през 1973г. с фънк рок групата на баща му – “Славяни.” Въпреки че като малък това не го впечатлява особено, когато музиката потапя и самия него в училище, той започва дълбоко да оценява и до днес – да пази корените на рок групата и в личния си проект GREESH.
Гриша е мултиинструменталист – свири на китара, укулеле, бас, барабани и до скоро сам записва музиката за соловия си проект. В креативния процес има хиляди завои и една песен се променя стотици пъти преди да получи завършения вид, в който ние я познаваме. Винаги започва със записа на един от инструментите, обикновено това са барабаните и записва демо на това, което му се върти в главата. Междувременно, мисли и за следващия инструмент и как той би се съчетал с първия. За Гриша е важно инструментите да звучат ритмично, стилно и в същото време да не са претрупани. Когато е сам е лесно, тъй като той знае кой инструмент трябва да бъде по-пасивен и признава, че в група това понякога е малко по-трудно за навигиране. Най-накрая идват вокалите. Тогава е и моментът, решаващ за всички партии, записани преди това – някои от тях остават, други – се презаписват отново и отново. Гриша признава, че понякога му се случва и да се запише цял един инструмент отначало.
GREESH вече не е изцяло солов проект. Към Гриша се присъединяват Йоана и Никсъна. На живо, те свирят бас и барабани, но в репетиционната всеки от тях също е мултиинструменталист. Във втория албум на GREESH, който вече има три записани парчета и един музикален клип, Гриша вече не е сам. И тримата допринасят с многобройните си таланти и записват повече от един инструмент и вокали.
През годините музиката и желанието да свири са основен двигател за Гриша да продължава да се бори с трудностите на алтернативния артист в България. Въпреки че като малък е мечтал за големи стадиони и слава, за него сега е важно да докосва повече хора и да вижда, че има смисъл в това, което изпълнява. Желае да провокира (затова и розовата брада) и да носи на бутиковите си фенове много емоции.
Именно това е и причината, поради която пее на български. Вярва, че родният език може много повече да докосне слушателя и да му помогне да се припознае в музиката на по-високо ниво. Разбира се, все още се лута между двата езика, когато пише, но се стреми крайният продукт да е още едно нещо, което го обвързва с българските корени на групата на баща му.
Да попитаме Гриша за любима песен се оказа труден въпрос. Първият му сингъл “Игра” носи носталгията на началото, но “Светът се върти” не остава по назад по негови думи. И двете песни той пише в различни състояния на духа. “По-добри” пък е изцяло провокирана от отношенията с дъщеря му Клеа, която е вече тийнейджър и самата тя допринася за първите акорди на сингъла. Текстът е вдъхновен от момента, в който всички порастваме и губим детето в себе си.
Докато Гриша прави последни щрихи по първия албум, а с триото – са на финалната права и с втория, можете да очаквате много груув, който в основите си е алтърнатив рок от 1980те, напомнящ на групи като The Cure, Police, та дори и Nirvana, а в соловия първи албум ще чуете дори кубински нотки и нова версия на “Кадифено Канапе.”