Нека да започнем от твоята кариера. Тя обхваща почти четири десетилетия със Sepultura. Какво продължава да те вдъхновява творчески след всички тези години?
Всеки нов ден. Обожавам това, което правя. Имам привилегията наистина да правя това, което обичам – да свиря на китара, да бъда музикант, да обикалям света и да се изправям пред предизвикателствата да бъда артист, да намирам нови начини да се изразявам. Това е постоянен процес на учене.
Все още уча музика. Слушам нова музика, която никога не съм слушал преди и чета нови книги. Всеки ден е нещо ново – бяло платно, на което можеш да нарисуваш каквото и както си поискаш. Чудесно е да съм тук след 41 години, да свиря музика, да пътувам и да празнувам. Това е като едно голямо „благодаря“ към феновете ни, които поддържат групата толкова актуална и действаща вече 41 години, въпреки всички промени в състава и т.н.
Фантастично е. Истинска привилегия да си част от тази общност. Това ме вдъхновява всеки ден. Много съм мотивиран да правя това, което правя, и въпреки че сме на прощалното турне на Sepultura, аз съм много мотивиран да продължа да търся нови неща и предизвикателства за в бъдеще. В музиката, разбира се планирам да опитвам различни неща и да излизам от зоната си на комфорт.
Това беше доста дълбок първи въпрос, но с много добър отговор. Благодаря ти. Знам, че първо си изучавал класическа китара. Как би описал влиянието на класиката върху начина ти на свирене в метъл жанра?
О, всичко помага. Все още свиря на класическа китара и то много сериозно. Имам нов преподавател, с когото започнах в началото на годината, и е страхотно. Ученето е най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си, защото отваря толкова много различни врати, дава нови идеи, нови посоки, нов поглед дори към старите неща и ти помага да се отървеш от някои вредни навици, които натрупваш с времето, когато свириш толокова много.
Чудесно е и когато свириш музика, писана преди 400-500 години, от времето на Барока например. Хващаш нещо на Бах, което никога не си чувал, и имаш възможността да прочетеш нотите и да ги изсвириш на своя инструмент. Чувството е невероятно. Помага ти да разбереш и самите композитори, контекста на времето, в което са живели, защо са писали определени неща под натиска на политика, войни и т.н.
Чудесно е да учиш за Бах и Бетовен, както и за великите композитори на класическа китара като Фернандо Сор, Франсиско Тарега, Мануел Тедеско. Има толкова различни личности – Андрес Сеговия, Джон Уилямс, Джулиан Брийм – велики изпълнители, които са издигнали класическата китара на друго ниво. Благодарение на тях виждаме толкова много млади таланти днес, които свирят и пишат нова музика и това е страхотно.
Много съм развълнуван да бъда част от точно това. Когато приключим със Sepultura искам да инвестирам още повече време в класическа китара и инструменталната музика и кой знае?!
Звучи чудесно. Като говорим за нови неща, какво е чувството да чуеш млади банди да цитират някои от вашите най-големи албуми като ключово вдъхновение за своята музика? Все пак албуми като „Roots“ и „Chaos A.D.“ все още са много влиятелни днес.
Невероятно е. Изглежда, че правим нещо значимо за някого, което е страхотно. Нещо, което достига до хора навсякъде по света. Идеята, че нещо което сме написали в една малка стая в Сао Пауло или Бело Оризонте, достига до целия свят, независимо от политика или религия. Дори в Иран има толкова много банди, които свирят метъл, въпреки че е забранено, а те продължават да се съпротивляват чрез музиката. Sepultura, заедно с всички метъл групи, сме част от това и е изключително въздействащо.
Страхотно е да чуеш банди като Slipknot или Deftones, или дори Limp Bizkit и Judas Priest да споменават Sepultura. Преди няколко години говорих с Глен Типтън и той ми каза, че „Chaos A.D.“, албумът, който ти спомена, го е вдъхновил страшно много. Това направо ми взриви ума, защото Глен Типтън е един от метал боговете, човекът-създател на тези легендарни рифове в музиката на Judas Priest и този, който вдъхнови мен да стана китарист. Фактът, че той самият е бил повлиян от музиката, която ние сме правили – това е невероятно чувство. Кара те да мислиш, че си направил нещо както трябва, каквото и да значи това.
Спомена Иран и това, че този тип музика е забранена там. Мислиш ли, че метълът често е бил глас за социални и политически теми? Каква според теб е ролята на тежката музика днес в посрещането на предизвикателствата по света?
Да, определено. Метълът е много демократичен. Връщам се към Роб Халфорд от Judas Priest – когато той обяви публично, че е хомосексуален, феновете му не се отрякоха от него, не го бойкотират и не правят кампании срещу него. Ако сравняваме метъла с други стилове музика ще видим, че има и много повече жени, членове на групи, в сравнение със соловите кариери и то не само като вокали или пиано, а наистина цели групи, които се реализират. В Бразилия имаме Nervosa, Krypta и други банди, които правят впечатляваща международна кариера. Мисля, че метълът е мястото, което приема всички независимо от религия, цвят на кожата, раса или пол. Метълът е за всички, включително и за нас от Бразилия. Хората питат „Ама има ли метъл в Бразилия?“ – да, има!
Когато започвахме, всички си мислеха, че Бразилия е само самба и момичета по бански на плажа. Да, имаме го и това, но и не само. В текстовете си започнахме да говорим за нашата собствена реалност, особено в Beneath the Remains, Inner Self и други подобни песни. Опитахме се да покажем, че Бразилия не е само красива природа, а има и много проблеми в големите градове и предразсъдъци към нас като музиканти с дълги коси и татуировки в един много религиозен град като Бело Оризонте, откъдето сме. Това също ни вдъхнови да сме такива, каквито сме.
Да, вашата музика често отразява теми за борба и съпротива. Според теб какви теми днес заслужават повече внимание от музикалната общност?
Мисля, че трябва да вдъхновяваме феновете да бъдат себе си. Това е тайната. Разбира се, коментираме много различни политически теми, срещу войната например. Това е постоянна тема в текстовете ни – ужасите и глупостта на войната. И за съжаление днес виждаме все по-ужасяващи неща да се случват по света. Когато писах текста на „Territory“ през 1993 г., вдъхновението беше, разбира се, конфликтът Израел-Палестина и виж къде сме сега. Нищо не се е променило.
Мисля си, че музиката вдъхновява да бъдеш себе си, да откриеш себе си, да се научиш на инструмент, да рисуваш, да пишеш, да станеш актьор, да се изразяваш и да се намериш. Всеки ден медиите, семейството, традициите, културата ни ни бомбардират с информация и се опитват да ни оформят да бъдем нещо, което обществото иска да бъдем, независимо дали си жена, мъж или каквото и да е. А всеки може да бъде това, което поиска.
Виждам толкова много млади хора днес, които тръгват по пътя на музиката, не само чрез метъл и китари, а млади хора от фавелите в Бразилия, които иначе нямат никакви възможности, но чрез музиката, успяват да се изразят, да намерят своя път и да свирят на различни места по света. Чудесно е да си свидетел на тази промяна и вдъхновение.
Да, напълно съм съгласна. Ще ни пренеса в България, тъй като ви предстои със Sepultura да свирите на „Hills of Rock“ през юли в Пловдив.
Да, това е страхотно.
Какво най-много очакваш от това участие, като ще ви е трети път тук? Номер три късметлийско изпълнение ли ще бъде?
Жалко, че ще ни е едва за трети път, но е страхотно, че ще сме на фестивал. Това ни дава възможност не само да свирим пред нашите фенове, но и пред хора, които иначе не биха дошли на самостоятелен концерт на Sepultura. Фенове на други банди ще имат шанс да ни видят за първи път, а това винаги е много вълнуващо. Много сме щастливи, че ще можем да празнуваме това прощално турне и 41 години Sepultura в България на толкова як фестивал. Много се радваме, че се връщаме и нямаме търпение. Ще е страхотно.
Аз всъщност се изненадах, че първият ви концерт тук е бил още през 2007-а в Каварна.
Каварна, да, да!
Помниш ли?
Прекрасно място! Да, помня го. Беше много хубав ден. Мисля, че имахме и почивен ден и успяхме да посетим плажа. Но да, 2007-а… Не знам защо ни отне толкова време, защото още след падането на Берлинската стената през 1989 започнахме да обикаляме всички тези държави в района – Полша, Чехия, Украйна и т.н. Но България беше някак трудно да я включим, не знам защо. Но ето ни, ще наваксаме. Ще направим грандиозно шоу, за да отпразнуваме тези 41 години на Sepultura. Ще бъде вълнуващо.
И последен въпрос: кой е любимият ти звук? Не говоря за музика. Може да е каквото и да е – звукът на кафе машина, на птичките сутрин.
Ха, това е въпрос, за който не бях подготвен. Мисля, че звукът на морето! В момента съм в град близо до плажа и тази сутрин си направих разходка. Беше малко дъждовно, но много хубаво. Звукът на морето, на вълните… няма значение дали си в Сао Пауло, в Маями или на плаж в Холандия, този звук е много успокояващ и наистина ме вдъхновява. Много приятен звук.