Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.
ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts, а вече може и да гледате видео формата на подкаста в YouTube канала на Projector Plus.
На въпроса кой е Ангел, не получихме отговор от самия него, но в първия епизод от сезон 2 на ZVUK вие сами можете да решите кой е той – градски рокендрол герой, който никога не оставя публиката безразлична. Гневен и експресивен в Sepuko 6 и DDedstar, днес Ангел е уравновесеният, уверен и невъзмутим фронтмен на супергрупата Me And My Devil, където е заедно с Васил Първановски (китара) и Мартин Стоянов (бас) от Odd Crew, както и Деян Драгиев “Даката” на барабани. Можете да разчитате на Ангел за директно и честно мнение не само по музикални въпроси, но и по всякакви важни социални теми.
Ангел Каспарянов, in a nutshell:
- Въпреки че името му буквално е ангелско, то няма нищо общо с името на групата – Me And My Devil. Васил Първановски, голям почитател на блуса, избира името от текст на случайна блус песен, а съвпадението е чиста случайност!
- Според Ангел всички в групата са дяволски добри на инструментите си по свой собствен начин. Но ако Дяволът трябваше да му даде друг инструмент, със сигурност не би му дал хармоника или акордеон – звуците им го побъркват!
- Няма тема, за която Ангел не би писал или пял. За него музиката е единственият начин да изрази дълбоките си мисли, без да крие нищо.
- Ако можеше да открадне една песен и да я направи своя, това щеше да е „Barrel of a Gun“ на Depeche Mode.
- Ако Me And My Devil беше коктейл, според Ангел, щеше да е Whiskey Sour – силен, плътен и с характер.
Музикалната идентичност на Me And My Devil
Me And My Devil носят мрачен и зловещ заряд – не защото го целят, а защото това е естественото им влечение. Ангел е израснал с музиката на 90-те, която сам определя като „dark“, но въпреки това признава, че обича и по-светли, мажорни и позитивни звуци, макар и с нотка тъга.
Групата решава да пее на английски след вътрешно гласуване. За Ангел българският език е по-интуитивен, защото му дава повече възможности за игра с думите, но работи с Надя Здравкова, която му помага да запази оригиналния смисъл на текстовете, докато ги адаптира на английски. Много от текстовете му са вдъхновени от лични преживявания, включително – изследванията му на вътрешния свят по време на терапия. Надява се, че чрез тях феновете разпознават и своите собствени тъмни ъгли.
Текстовете идват на етапи. По време на записите на демота Ангел усеща настроението на парчето и нахвърля първите думи. После прекарва седмици, слушайки го отново и отново – поне 50-100 пъти, докато разхожда кучето си, преди да седне и да пише окончателната версия. Студиото е последната спирка, където всичко се подрежда и се излива върху белия лист.
Me And My Devil обичат да провокират и да поставят важни теми в своите видеоклипове. Един от най-предизвикателните примери е „Dirt“, чийто текст е едновременно сексуален и политически зареден. Ангел споделя:
“Най-общо казано политиците ни шибат зловещо – и клипът е такъв. Клипът е буквално реплика на ситуацията и на системата, в която живеем. Тя е тъмна, неясна и ни държи на повод като кучета и прави с нас каквото си иска. Кара ни да танцуваме, да се бием, поощрява ни, докато тя живее в някакво самозадоволяване през цялото време. И това всъщност беше идеята на самия клип, когато го правихме. Дори накрая има един кадър, в който се хвърля храна на кучетата и там има изрезки от вестници. И всъщност ние това ядем.”
Ангел е наясно, че в България този жанр музика не е масов, но вярва, че феновете на Me And My Devil ги „надушват“ и разбират скритите послания в текстовете.
Създаването на една дяволска песен е дълъг процес – от демото до мастеринга често минават месеци, понякога и години. Пример за това е „Sleep, Baby Sleep“, която остава забравена в папките две години, преди Ангел случайно да го преоткрие. Вдъхновява се за вокалите от сериала „Daisy Jones & The Six“ и 70-тарския му дух. След 20+ микса, песента най-накрая вижда бял свят. Но дори тогава, според Ангел, всяка песен остава „отворена“ – винаги има потенциал за още.
В една алтернативна реалност, в която не се занимава с музика, Ангел би правил документални филми, би писал книги или би се фокусирал върху подкаста си „Остров“. Креативността му намира безброй разклонения и дори ако музиката не беше неговото призвание, той със сигурност би канализирал енергията си в нещо друго. Въпреки това, ако можеше да избира, би правил само музика.
Между трибют концертите и тези с авторска музика, Ангел предпочита авторската музика, но не отрича, че изпълнения като Seattle Night намират своята публика, защото хората, които участват пазят своя сентимент към стила и горят за него. Той самият е имал период, в който е свирил в кавър банда, и макар да не го намира за своето сега, не намира лошо в нуждата на хората, които го правят и посещават да го случват.
“Това е много дълго време воден спор, защото публиката, която обича да ходи по трибюти, една част от нея обича да ходи и на авторска музика. Но то е по-скоро въпрос на бюджет и график. Ако ти си ходиш редовно и този месец има нещо интересно, авторско и искаш да отидеш и да го слушаш, няма да те спре нищо. Ако просто пък ти се забавлява и петък или събота вечер и искаш да слушаш кавъри, отиваш и слушаш кавъри. Не мисля, че едното води до по-малък ефект към другото или обратното. В крайна сметка, това е пазарът. Пазарът сам определя. Ако бандите с авторска музика могат да събират повече хора, това означава, че музиката им е добра или пък означава, че интересът към тях е голям.”
За Ангел проблемът е по-скоро идва от събитията, които са с вход свободен. Според него това е лоша практика, защото по този начин не те оценява публиката, а собственикът на заведението/организаторът на събитието. Пътят, който един артист трябва да извърви от определения му хонорар, до това той сам да го определя, е дълъг и не винаги успешен. Дългият порочен кръг убива стимула и най-честният начин за един артист да получава това, което заслужава за работата си остава билетът, споделя Ангел. По този начин, той вярва, че групата много ясно може да си даде сметка за това къде се намира и каква цена на билет може да поиска от своите фенове.
Me And My Devil свирят на по-скъп билет, защото вярват, че музиката, която правят е висока, казва Ангел. Публиката често не си дава сметка, но за периода, в който групата не свири, има изключително много разходи и вложения в направата на видеоклипове, закупуването на нова техника, записи, наем на помещения, репетиции и още много други. Дори най-малкото – един пост в социалните мрежида достигне до достатъчен брой хора, изисква бюджет, който артистите влагат и разчитат на приходите си от билети, за да продължават напред.
Любимият звук на Ангел – звукът на Revolut!
“Толкова е благ, толкова е полиран, толкова е friendly, че… обичам го!”
Този епизод се осъществи с помощта на Деница Славова (продуцент) и Алекс Илиев (камера и звук).