ZVUK: Даниел Томпкинс – вокалистът, който не спира да преоткрива гласа си

ZVUK
ZVUK
ZVUK: Даниел Томпкинс - вокалистът, който не спира да преоткрива гласа си
Loading
/

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.

ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В първия епизод на ZVUK за 2025 г. гост е Даниел Томпкинс – харизматичният фронтмен на британската прогресив метъл банда TesseracT. В този откровен разговор той споделя за създаването на последния им албум „War of Being“, както и за личнстното си пътуване като артист. TesseracT започнаха втората част от турнето си War of Being на 10 януари и ще направят своята втора спирка в България на 19 януари в Pirotska 5 Event Center. Билети за събитието може да намерите на сайта на ticketstation.bg, но преди това останете да чуете разговора ни с Даниел за влиянието на кариерата му като полицай върху текстовете му, борбата с несигурността в музикалната индустрия и какво означава да останеш земен след такава успешна кариера. 

M: Вълнуваш ли се за турнето? 

D: Да, трябва да кажа да.

M: Трябва ха-ха?

D: Трябва да кажа да. Да, малко сме уморени, но репетицията звучеше много добре. Продукцията ще бъде страхотна. Имахме генерална репетиция с осветление и екрани и всички миксове звучаха жестоко. Смятам, че ще покажем на Европа и Обединеното Кралство един вълнуващ сет. Песните са ни добре познати, което е страхотно, защото сме ги свирили последната година и половина, което ни кара да се чувстваме уверени в себе си.

M: Надявам се поне си си починал около празниците. 

D: Да, малко. Доста е заето вкъщи в момента защото се местя и местя и студиото си, така че е леко хаос. Много неща се случват наведнъж, но много хубави неща. 

M: Да, разбира се. Ти си имал доста интересен завой в кариерата си – преди да се отдадеш изцяло на музиката си бил полицай. Този ти опит повлиял ли е на перспективата ти като артист и как? 

D:  О, да определено. Спомням си първия ни албум. Напуснах полицията през 2009 г., когато и се присъединих към TesseracT. Тогава подписахме и първия си звукозаписен договор със Century Media. Беше супер вълнуващ период, но във времето ми като полицай се срещнах с много неприятни случки от живота. И много от тези преживявания са включени в първия ни албум като теми. Но за мен това е нещо хубаво, защото аз се потопих като артист, защото вярвам, че е важно да се говори за такива теми. Беше като катарзис за мен, защото не бих казал, че се чувствах много окей психически. Полицията не беше кариера, която харесвах, защото все пак винаги съм искал да бъда певец, но в същото време трябваше да се подсигуря ако нещата не се получат, та по-скоро беше странен план Б. Онзи ден всъщност си го мислих отново – една от основните песни в първия ни албум, One се казва April. Тя беше доста повлияна от опита ми като специалист в отдела за домашно насилие. И такава тежка тема доведе до толкова емоционално и лирично съдържание. През годините стана все по-трудно да пиша толкова въздействащи текстове, просто защото вече не ми се налага да се сблъсквам с такива травмиращи ситуации. След толкова албума е доста по-трудно да търсиш вдъхновението, въпреки че честно казано никога не ми е липсвало съвсем. Даже може би писането е станало по-механично с годините. Но да отговоря на въпроса ти, да, кариерата ми като полицай повлия творчеството ми, но ще отнеме твърде дълго време да мина през всяка една песен.

M: Говорейки си за влияния, споменавал си, че вокално те вдъхновяват изпълнители като Active Child и ANOHNI, които са доста различни жанрово. Как различните жанрове музика оказват влияние на подхода ти към TesseracT? 

D: О, чудесно. Аз не слушам само рок и метъл музика, а всякаква. Бих казал, че вкусът ми е доста еклектичен и съм сигурен, че аз не съм единствения вокалист, който го казва. Изминах едно пътуване към себеоткриването и се упражнявах доста упорито като вокалист. След първия албум се отдадох на открития, тъй като ми беше изключително трудно да изпълнявам много от песните на TesseracT по време на турне и се притеснявах. И това беше една от причините временно да напусна групата, защото ми беше трудно, както вокално така и финансово. Знаеш ли, когато направиш такава голяма жертва, за да посветиш живота си на музиката, трябва да се научиш по трудния начин, че трябва да мислиш извън рамките и да бъдеш умен, да имаш много странични приходи, например, за да се издържаш. 

Аз не исках да пропилявам шансовете си за кариера в музиката. Затова се превъзпитах като певец и се превърнах в собствения си вокален педагог през последните 15 – 16 години. Впоследствие започнах да преподавам и на други хора, но да се върна на темата – всички тези музикални вдъхновения имат голяма роля в това как звуча днес. Обичам съвременна музика, харесва ми това как изпълнители от различни жанрове могат да бъдат толкова различни в звученето си, да имат толкова вариращи цветове и форми и подходи. И мисля че един от хубавите аспекти на TesseracT е, че ние пишем доста комплексна музика, която обаче е силно свързана с вокалите. И смятам, че това идва от жанровите късчета, които нося в себе си, особено от съвременния поп, съчетан с откриване на крайностите на вокалните ми способности. Смятам, че съм намерил начин да оформя подхода си така, че да обхване всички особености на човешкия глас и смятам, че това е чудесно. 

М: Музиката на TesseracT съчетава както тежки така и атмосферни елементи. Какъв е процеса, чрез който намираш баланса, когато записваш вокалите? 

D: Интересно пътуване е. Мисля че в първия ни албум още се учех да пиша текстове, които да комплиментират сложната ни структурно музика. Начина, по който успях беше да отдам вниманието си на музиката и да използвам вокалите просто като допълнителен инструмент, вместо да се опитвам да изпъкна като изпълнител със силен и независим от инструментала глас. Стремях се гласът ми да е плаващ и ефимерен. Използвах мелодии тук и там, но не бяха толкова сложни, колкото музиката ни. Имах чувството, че трябва да използвам гласа си като помощно средство, което да опрости инструментала. Но с годините, особено последните пет, намерих и други интересни подходи, тъй като се занимавам много по-интензивно с музика. Всеки ден пиша музика и пея пред жива публика на лайв стрийм, което се превърна в чудесен начин да развивам гласа си. Честно казано, то е просто – колкото повече правиш нещо, толкова по-лесно става за правене. Сега, когато слушам песни, умът ми се пълни с мелодиите на вокала. Ще ти дам пример, преди няколко седмици написах песен с един приятел. Той имаше идея и ми я прати една сутрин. До вечерта имахме изцяло написаната песен, записана и миксирана. За един ден! Вместо месеци, вече ни отнема много по-малко време да творим, защото го правим толкова често и задобряваме. 

М: А и защото вече си открил стила си и знаеш какво търсиш, най-вероятно. Минавам от създаването на музика към изпълнението ѝ. Да си успешна банда, която турира е доста изискващо. Как поддържаш психичното си здраве в добро състояние с такава успешна кариера? Смяташ ли, че музиката е като отдушник за този стрес? Или всичко това ти причинява повече стрес. 

D: Причинява ми стрес само когато не съм достатъчно добре подготвен. В миналото сме записвали албуми и сме се отправяли на турне веднага след това без да сме достатъчно добре запознати с песните, за да ги изпълняваме на живо. Повечето артисти, особено тези, които искат да правят нещата по-правилния начин, ако въобще има “правилен” начин, прекарват много време на усъвършенстват и научат изпълнението на песните си, докато не го превърнат в интуиция. По този начин, когато стане време за записа, нещата могат да се получат много по-добре от когато си под напрежение и притиснат от времето, заради бизнес аспекта на индустрията. Например, когато бяхме към края на написването на Sonder, получихме невероятната възможност да турираме с Megadeth. Трябваше да съкратим звукозаписния процес, за да приемем тази възможност. И от гледна точка на финалния микс и текстовете в този албум, за мен това е един от по-слабите албуми на TesseracT, защото не вложихме цялото си внимание в него. Така че, да, има положителни и негативни страни. 

Опитвам се да стоя здраво стъпил на земята и да бъда свързан с хората, които ме чакат вкъщи и със семейството ми. Много е лесно за неопитни изпълнители и артисти да се отдадат на момента и да се самозабравят. Смятам, че бързо можеш да изгубиш скромността си. Но в нашата група ние сме зрели музиканти, всички сме над 40 годишни. Били сме на турне толкова много пъти и работим към шести албум като група. Иска ми се да вярвам, че сме доста спокойни хора и се подкрепяме един друг. Говорим си много. Смеем се заедно. Държим се здраво стъпили на земята и се стараем да се наслаждаваме на процеса. Да си на път е доста трудно, но когато сме заедно в бекстейджа или излезем на вечеря, или сме в тур буса, сме доста бдителни за това как се чувства всеки един от нас. Полагаме грижи един за друг и смятам, че това ни помага много. Ако си на турне с хора, с които не искаш да бъдеш на турне, ще е кошмарно, но ние сме много добри приятели и това определено помага. 

M: Има ли песни от това турне, които са източник на вдъхновение или някакъв вид утеха за теб лично? Какво сте подготвили за публиката този път?

D:  В сетлиста ни има песни, които не сме изпълнявали на живо досега, което за нас е много вълнуващо. Турираме с албума ни War Of Being, така че публиката може да очаква много от песните от него, но също така сме миксирали нещата с по-стари парчета, така че ако сте ни гледали миналата година, ще е напълно различно преживяване. Осветлението претърпя промени, но е все така атрактивно и завладяващо. Ще се опитаме да не бъде просто концерт, а шоу. Искаме да представим едно драматично театрално представление по най-добрия начин подходящ за нас. 

Откъм песни, мисля че най се вълнувам да изпълнявам песента War of Being от едноименния албум, защото е невероятно преживяване на живо. Толкова е динамична и гневна и емоционална. Има доста светлина, но и доста мрак в нея, тъй като адресира доста важен въпрос – „Кои сме ние?“ Кой съм аз? Кой си ти? Определено текста ми напомня да се старая да съм скромен и приземен човек и да приема това, което съм – да не се поддавам на егото и да не бъда нещо, което не съм. 

M: Смяташ ли че креативният ви процес като група е еволюирал в сравнение с предишни албуми? Имаше ли нещо, което ви изкара от зоната ви на комфорт като група? Каза, че си преоткрил себе си, но намери ли и нещо неочаквано? 

D: Да, със сигурност. В миналото сме били доста независими в продуцирането на музиката ни – прехвърляхме си файлове онлайн, пишехме текстове сами, разчитахме главно само на себе си. Винаги сме се самопродуцирали, но с War of Being за първи път се събрахме заедно в едно студио за дълъг период от време и писахме музика като едно цяло и беше ползотворен опит. Както може би се вижда от албума, сме много горди с постигнатото и не мисля, че щяхме да напишем такава музика ако не бяхме физически заедно. Имахме продуцент, който беше много надъхан за миксирането и ни сблъска с моменти, които бяха извън зоната ни на комфорт. Части от песни, които ние много харесвахме – той не одобряваше и ни предлагаше да ги съкратим или махнем, защото ги намираше за ненужни, така че имаше доста сблъсъци на мнения в опити да намерим златната среда, но процеса беше интересен за мен. 

Също така аз самият за първи път имах вокален инженер и имах възможността да се отдръпна от мястото ми зад пулта и вместо да обработвам докато записвам, имах възможността да се фокусирам над изпълнението си и да не се тревожа за нищо друго. Приех колаборацията с вокалния ми инженер и ко-продуцент с отворени обятия – тя се казва Кат Марш, и всъщност помогна с писането на текстовете и оформянето на вокалите. Пример за успеха на работата ни заедно е песента Legion – когато отидохме в студиото, само първата част на песента беше написана. Написахме останалото в студиото, но от вокална гледна точка последната част от песента беше написана изцяло между мен и Кат и беше много странен за мен процес да седя в студио и да пиша текст заедн с някой друг. Оказа се и доста труден и емоционален за изпълнение вокал. Спомням си как записах тази последна част на два или три пъти и се бях вглъбил толкова много в изпълнението, че чак след като приключих си вдигнах погледа и видях, че Кат беше плувнала в сълзи. Споделихме един доста емоционален момент заедно. Беше нещо, което не ми се беше случвало преди, което беше и част от преоткриването на моята връзка с музиката. 

M: Сигурно е ценно да се научиш да пуснеш контрола върху творчеството си. 

D: Да, абсолютно. 

M: Как се настройваш да излезеш на сцената и да превърнеш всичката тази енергия от студиото в едно живо изпълнение? Влияе ли ти и енергията на публиката?

D: И да и не. Винаги е чудесно залата да е пълна и шумна, защото това те захранва докато си на сцената, но в същото време не е от такова ключово значение, защото когато си там, ти просто си вършиш работата и за да я свърша добре трябва да съм много уравновесен и спокоен. Не мога да си позволя да се разсея, защото нивото на трудност, което изпълнявам изисква много съсредоточеност и нямам възможността да отделям внимание на публиката. Разбира се, има взаимодействие. Важно е да си свързан с публиката, но това което се опитвам да кажа е, че не се оставям това да ме повлече. Опитвам се да държа емоциите си под контрол, защото иначе това повлиява способността ми да пея, особено по-трудните части от някои комплексни парчета. 

M: Как виждаш бъдещето на TesseracT? Вълнувате се и се гордеете с постигнатото с албума War of Being, но от тук насам – какво ви очаква и какво те вълнува? 

D:  Това което ме вълнува е, че след този албум всички се съгласихме, че искаме да запишем следващите парчета заедно, вместо поотделно и съдейки по удовлетворението, което изпитахме докато писахме War of Being, нямам търпение да видя докъде ще стигнем за напред. От вокална гледна точка мога да изпълнявам неща, които преди четири години не бих повярвал, че мога, което е знак, че все още се развивам и ставам по-добър. Засега възрастта ми не ми пречи, затова ще продължавам да прекрачвам нови граници и да откривам нови аспекти на това какво мога да изкарам от себе си, докато продължавам да предоставям нещо интересно и уникално на публиката ни, разбира се ако това дори е възможно. Нямам представа какво ни очаква, но се вълнувам да продължа да експериментирам с гласа си. 

M: Научил си много, а и си предал много от знанията си. Ако можеш да дадеш съвет на вокалисти, които искат да се развиват в прогресив метъл жанра, особено когато става дума за баланса между техниката и емоцията, какъв съвет би им дал?  

D: Добър въпрос. Има много начини да подходиш в първите си стъпки. Ще споделя това, което бих казал на себе си, когато започвах. Вярвай в процеса. Много се разстройвах, когато не виждах никакъв прогрес в техниката ми, но бих казал недей да се опитваш да се усъвършенстваш сам. Намери някой, който да те насочва, да ти даде съвет, намери правилния човек за теб. Има много, много вокални педагози по света, аз също съм един от тях. Можеш да научиш толкова много неща от различни хора, не трябва дори да се учиш от само един единствен човек. Важно е да имаш широка перспектива. 

Също е важно, разбира се, и да си скъсаш задника от тренировки. И никога да не спираш да се упражняваш, защото така се случват откритията и достигането на нови висини. Ако прекараш 100 часа в упражнение на гласа си или изпълнение на няколко песни, ще ги усъвършенстваш на 101-вия. Дълго време аз самия не осъзнавах това и просто очаквах, че един ден талантът ми ще се отключи. Така, че това, което бих казал на моето неопитно аз е – “Забави. Наслади се на това, което правиш. Бъди себе си, но се довери и на процеса и си дай време. Ще станеш по-добър, само не губи фокус.”

М: Супер, благодаря ти. Последният ми въпрос е кой е любимият ти ЗВУК?

Д: Любимият ми звук…Гласовете на моето семейство.