ZVUK: Джеймс Багшоу – автентичност и носталгия вече десетилетие

ZVUK
ZVUK
ZVUK: Джеймс Багшоу - автентичност и носталгия вече десетилетие
Loading
/

Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.

ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В единадесети епизод гост на ZVUK е вокалистът и китарист Джеймс Багшоу от британската psychedelic рок група Temples. Още от началото си през 2012 г., групата комбинира носталгичния шейсетарския звук с модерни поп елементи и не спира да създава хипнотизиращи композиции, които пленяват слушателите не само на острова, но и отвъд. През 2024 г. групата отбелязва 10 години от издаването на дебютния си култов албум „Sun Structures“ –  който е основен принос за определението за Temples като една от най-иновативните и непрекъснато развиващи се рок групи днес. Джеймс разказва за постигането на уникалния звук на Temples, процеса им на записване в студиото и преправянето на музиката за сцена, вдъхновенията и не-перфектния перфекционизъм.  

Здравей, Джеймс, благодаря, че отдели време за това интервю! Ще бъда честна — открих Temples сравнително наскоро, но вече съм голям фен. Вашата музика е като една модерна интерпретация на класическия психеделичен рок. Какво ви привлече към този стил още в началото?

Джеймс: О, благодаря! Ами, определено започна в опита ни да пресъздадем онези стари носталгични записи, които звучат така, сякаш биха били футуристични през 60-те. За нас беше важно да пресъздадем тази атмосфера по наш начин, но в съвременен контекст. Като цяло, тези песни са просто поп музика с по-авангардна атмосфера, което, според мен, е интересен twist.

Как би описал еволюцията в стила на Temples след първия ви албум Sun Structures до днес?

Дж: Не бих казал че е съвсем еволюирал. Все пак ние правим поп музика, която устоява на времето, или по-скоро поп музика, която не е “ТВЪРДЕ” поп. 

Опитваме се винаги да развиваме звученето си — било то в музикално или текстово отношение — но същевременно не искаме да губим основната идея, с която започнахме. Като цяло се стремим да правим музика, която бихме искали ние самите да слушаме. Тази автентичност е важна за нас, независимо от тенденциите на съвременната поп сцена. 

Да, правим музика, която ни доставя удоволствие, което може би звучи егоистично, но е така. Това е трудно, понякога се съмняваме в себе си. Питаме се защо го правим или какво се опитваме да постигнем с тази песен. Но винаги целим да е нещо уникално, странно дори. Paraphernalia е добър пример. От началото знаехме, че искаме да звучи като изгубена диско песен и трябваше да бъде част от албума Hot Motion, но решихме че не ѝ отива да бъде това, в което я бяхме превърнали, за да пасне на останалите парчета. Оставихме я така, както я чувствахме и сега си звучи като изгубена ABBA песен. 

Ами ти? Какво научи за собствения си творчески процес през това време, през всички тези години?

Дж: Мисля, че понякога чувствам сякаш да твориш е по-трудно от всякога, а друг път ми е наистина лесно, но всичко зависи от това колко съм креативен. Например, имам дни, в които ще бъда тук [в студиото] и ще развивам идеи, ще измислям инструментали и ще ги запиша и в края на деня просто ще изтрия това, което съм направил, защото мисля, че не става. Друг път записвам идеите си на диктофона на телефона, докато шофирам, например, и после се прибирам вкъщи и правя цяла песен от нея ей така. 

Не съм открил формула кой е най-полезният начин да твориш, защото иначе просто ще се повтарям отново и отново.

Поглеждайки назад към начина, по който подхождаш към писането и записването преди 10 години и сега, има ли нещо в онези ранни дни, което би искал все още да имате шанса да направите като група, или смяташ, че може би сте надраснали определени методи?

Дж: Това е добър въпрос. Мисля, че колкото повече инструменти имаш, толкова по-разсеян си. Мислиш си “О, може това да използвам тук или о, тук този друг инструмент би паснал по-добре, нека пробвам с него.” Този проблем с разфокусирането наистина не е по-различно от това да отида в Netflix и да има много предавания, но да не знам какво да гледам. Но за съжаление, това е векът, в който живеем.

Но интересното е, че когато се пусна по течението на креативната мисъл, вече не мисля толкова какво използвам в този даден момент. Например, понякога може да бъде софтуер на компютъра, а понякога ще бъде някаква наистина шумна стара касетофонна машина. Поставял съм си ограничения преди и съм си казвал, че трябва да използвам само аналогово, например, но в крайна сметка това е претенциозно. Не може да записваш достатъчно бързо, за да запишеш всички идеи, които бушуват в главата ти, защото прекарваш 20 минути в настройване на нещо и губиш инерцията.

Така че за мен метода е работиш с това, което върши ОК работа в момента, просто докато запишеш идеята. След това можеш да я чуеш отново и да смениш с други инструменти и вокали, които пасват на това, което си си представял. Но най-важното е да не изгубиш идеята. 

В най-новия ви албум Exotico усещаме теми за бягство и романтика, макар и в един по-различен свят. Лични преживявания и реални събития ли повлияха върху тези теми?

Дж: Определено, да. Основната идея на албума, тази „екзотична“ изолация, дойде по средата на процеса на писане. Музиката ни винаги е имала елемент на „бягство,“ но не непременно заради неудовлетвореност с настоящето. Просто ни харесва идеята да пренесем слушателя на различно място — да усети едно носталгично желание за нещо по-спокойно и далечно.

 Как се справяте с противоречието между създаването на музика, която е „бягство от реалността”, когато реалността, в която живеем е толкова сурова?

Дж: Вярвам, че изкуството и политиката са отделни неща. Ние не сме политици и не ни е задача да показваме как трябва да се управлява страната. Нашата цел е да предложим музика, която ще те откъсне от ежедневните грижи, дори и за малко. Но, разбира се, съществува връзка между музиката и политиката, и вярвам, че когато една музика резонира с хората, тя може да вдъхнови движение.

В момента сте на турне за 10-годишнината на Sun Structures. Какво е усещането да изпълнявате тези песни толкова години по-късно? Имат ли различно значение за вас сега?

Дж: Хм, не знам. Някои от песните ги изпълняваме и днес, но не сме свирили целия албум от много време. Така че не ни трябваше повече от една седмица за репетиции и то преди два месеца. Репетирахме тези, които не сме свирили от години и доста бързо си припомнихме и се напаснахме.

За нас тези песни означават много, защото благодарение на тях успяхме да излезем от черупката и да продължим да създаваме музика. Понякога си мисля, че е важно да не бъдем прекалено критични към предишната си работа, защото иначе няма да я оценяваме истински. И аз все още харесвам всичките песни от тогава. И тези, които имаме сега, разбира се. Да, има някои не толкова добри, но това е нормално. Виждам какво съм се опитвал да направя тогава и вероятно сега мога да го направя по-добре, но чарът е в това, че те не са съвършени. 

 Много музиканти се фокусират върху това да преработят песните си, за да ги направят именно „най-съвършени.“ Имате ли моменти, в които сте оставяли нещо, което по дефиниция би се сметнало за несъвършено?

Дж: О, определено. Когато прегледахме старите записи, осъзнах колко „несъвършена“ е била някоя част от барабаните или вокалите. Но именно тези малки грешки добавят характер и ни връщат към времето, когато сме създавали песента. Вече съм по-малко критичен към това — за мен е важно идеята да бъде запазена, дори и да не е перфектна.

Например имаме предстоящо EP, което излиза с някои нови ремикси от Kasabian и Black Rebel Motorcycle Club. Та, трябваше да преслушам записите и забелязах как звуци от бонгото и тамбурините са доста зле изсвирени в Shelter Song.

И в днешно време вероятно бих намерил по-добър начин да ги изсвиря и loop-на, така че да бъде по-лесно. Тогава съм записал цялата песен на всеки един отделен инструмент, което е лудост и звучи недодялано. 

Друго нещо при текстовете е например песента Jewel of Mine Eye, която е на това EP. В песента има текст на, където се пее “As you stay, I want to go” и тогава има беквокал, който пее обратното – “Now I go and you want to stay”. И това беше пълна случайност. Разбрах, че сме го направили, когато един приятел ми каза колко му харесва противоречието в текста и аз едва тогава го чух за първи път!

Как се подготвяте за изпълнения на живо, като имате предвид колко сложни и многопластови са вашите записи?

Дж: Да, това е предизвикателство. На сцена сме само четирима и трябва да направим компромис. Опитваме се да подходим творчески — използваме различни инструменти или семпли, които допринасят за енергията на изпълнението. Но е хубаво, защото всяко шоу е малко различно и има свой собствен дух.

Отвъд музиката, какво друго те вдъхновява? Книги, филми?

Дж: Гледам много филми и обичам да наблюдавам визуалните детайли в тях. Напоследък се вдъхновявам от работата на режисьори като Пол Томас Андерсън. Начинът, по който той се подготвя за снимането на филма Phantom Thread например, ме вдъхнови да направим и концепцията зад видеото на Oval Stones – история с летен дъх и носталгия. Всеки малък детайл може да ме насочи към нова музикална идея — понякога една-единствена нота ме води към нова песен. Дори филми като “Parasite” например. Веднъж щом вече знаеш историята, можеш просто да гледаш и виждаш нещата нарисувани като картина. Всеки път, когато го гледам откривам нещо ново и си представям музиката, която рисува тази атмосфера.

Това беше Джеймс Багшоу за ZVUK! Можете да чуете интервюто в Spotify и Apple Podcasts, а групата да видите на живо на 9 ноември в City Stage. Билети може да намерите на ticketstation.bg.