Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.
ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. В тринадесети епизод гост на ZVUK е кръстникът на прогресив метъла – Джон Петручи от легендарната група Dream Theater. Основана през 1985 г., групата е известна със своето иновативно звучене и сложни композиции, а Джон е в основите ѝ заедно с Джон Миунг, с който започват да свирят заедно, когато са на едва 12 години. Безумно добър китарист и композитор, с кариера над три десетилетия, Джон неведнъж е разширявал границите на китарната техника, съчетавайки прецизност, емоция и иновации. В този епизод с него ни среща Деница Славова.
Деница: За първи път ще свирите в Пловдив на много нетипично място – красивия римски амфитеатър. Чувала съм много музиканти да говорят за него като за една съвсем истинска каменна зала. Как мислиш, че това място ще е различно от типичните концертни зали? Какво ти е разказвал Майк за Пловдив, тъй като той вече и свирил там?
Джон Петручи: Разказвал ми е, да. Каза, че е много красиво и е супер приятна атмосфера. И преди сме свирили в римски амфитеатри и руини в Италия и Франция и най-различни части от света. И дори тези много старите в Гърция, но преди мнооого време. Определено мисля, че подхода ни към този тип концерти е малко по-различен. Вместо да използва видео материали, осветителят ни обикновено осветява чертите на амфитеатъра, за да създаде една малко по-различна атмосфера, която да пасва на мястото. Готино е. Не съм бил в Античния театър в Пловдив, но съм сигурен че е красиво и че има хиляди години история. Ще свирим и в Помпей по същия начин. Така че, да, подобни места не са традиционната сцена и подхода ни към продукцията е малко по-различен, за да направим преживяването подходящо и уникално.
Д: Имате ли специален сетлист, който сте подготвили за Пловдив?
Дж: Събитието е доста далеч към момента така че не, но ще започнем да го подготвяме много скоро.
Д: Имате ли забавни или запомнящи се моменти от годините, в които започнахте да свирите на живо? Все пак са минали вече 40 години, сигурна съм че сте пълни с истории.
Дж: Помня, че веднъж свирихме някъде в района на Източна Европа и беше концерт на открито, нещо като площад и беше мега яко. Не помня дали бяхме част от фестивал или бяхме само ние на самостоятелно турне. Може би сме били в Румъния или някъде там. И веднага след като приключихме концерта, електричеството в целият град се изгуби. Беше доста смешно. Спряхме тока на цял град!
Д: Да, звучи като нещо, което ще се случи в района на България или Румъния, за съжаление.
—
Джон Петручи израства в малък град в Лонг Айлънд, Ню Йорк, и открива страстта си към музиката благодарение на китарата на сестра си. На едва 12 години той решава да се посвети на инструмента, вдъхновен от легенди като Стийв Морс и Ал Ди Меола. Но истинската повратна точка идва, когато Петручи и Миунг се срещат с Майк Портной в колежа Бъркли докато са в търсене на барабанист, с който да споделят любовта си към прогресив рока. През 1985 г. основават групата Majesty, която по-късно ще стане Dream Theater – име, избрано след случайна забележка от бащата на Майк. От малък гаражен проект, Dream Theater се превръща в една от най-влиятелните групи в историята на прогресив метъла.
—
Д: Нашият Античен театър е известен с невероятната си акустика, може би както и други такива места. Като китарист, който е много стриктен със звученето на сцена, как нагласяш звука за подобни локации? Правиш ли нещо специално или оставяш натуралната акустика да си свърши работата?
Дж: Като китарист не променям звука на инструментите си спрямо локацията. Настройвам китарата както обикновено и просто я свързваме с усилвателя. От там нататък озвучителя ни е този, който настройва звука спрямо акустиката. Решението как да нагласи звука е изцяло негово в зависимост как той чува инструментите, когато свирим от сцената към публиката.
Д: Dream Theater празнува голяма годишнина, цели 40 години. Сигурна съм, че ви питат доста често, но когато погледнеш назад, смяташ ли че е имало ключов момент за групата, когато сте осъзнали, че ви очаква нещо голямо. Помниш ли този момент?
Дж: Помня, че се срещнах с Джон Миунг, когато бях на 12 години. И ето ни днес, все още свирим в банда заедно. Едно от нещата, което ни свърза на времето беше, че обожавахме да се упражняваме на китарата и баса с часове ежедневно. Бяхме големи фенове на Iron Maiden и Rush. И дори в тази ранна тийнейджърска възраст, знаехме че това е нещо, което искаме да правим цял живот. И някак си знаехме, че ще се случи. Или сме били много наивни или се оказахме големи късметлии. Но още тогава знаехме, че искаме музиката да бъде нашият живот и донякъде това беше тунел, през който вървяхме към целта си. Това е може би най-ранният момент, в който си спомням подобно чувство. Тогава не бяхме цяла група, но просто имах шесто чувство и знаех, че някой ден ще успеем на голямата сцена.
Д: Хм, тоест мечтай дръзко.
Дж: Точно така. Мечтай дръзко и работи упорито!
Д: Да. Говорейки си за упорита работа помня, че прочетох в интервю, че се упражняваш по 8 часа на ден. И малко не ти повярвах. Та това е като постоянна работа! Все още ли го правиш? Наистина ли се упражняваш толкова много?
Дж: Да, упражнявам се много, наистина. Китарата ми е учител. Влюбен съм в майсторството на този инструмент и до ден днешен ме очарова, въпреки че съм свирил на него цял живот. Все още се чувствам предизвикан от китарата и от възможностите, които може да изследваш с нея като артист. Просто съм влюбен в инструмента. Сега седя и си говоря с теб тук, но репетиционната ми в съблекалнята е подготвена и нямам търпение да отида и да свиря. Така че, е, не свиря по 8 часа всеки ден, защото когато си на турне е почти невъзможно, но се опитвам.
—
Известен със своето впечатляващо сценично присъствие и безупречна техника, Петручи винаги е воден от перфекционизма си. Неговият емблематичен стил комбинира сложни рифове, завладяващи сола и уникален баланс между агресия и мелодичност. 1992 г. е годината, в която Dream Theater променя съдбата си с издаването на албума Images and Words. Парчето „Pull Me Under“ неочаквано достига до челните места на радио класациите и MTV, което е рядкост за прогресив метъл група. Успехът на албума не само отворя врати за нови турнета, но и утвърждава Dream Theater като група, която не се страхува да експериментира. Петручи си спомня как, по време на записите, той е обсебен от идеята да съчетае сложността на инструменталните партии с достъпност, която да вълнува масовата публика – комбинация, която до днес е тяхна запазена марка.
—
Д: В днешно време младите музиканти имат достъп до всякакви видеа и уроци онлайн, както и до изкуствен интелект и всякакви софтуери. Мислиш ли, че това е нещо хубаво? Смяташ ли, че е помощно средство или по-скоро проклятие? За добро ли е?
Дж: Хм, ами погледни го от този ъгъл – ако се върнем назад във времето, когато съм бил на 12 години – не съм имал подобни неща. Трябвало е да развия слуха си с помощта на плочи, касети и да слушам и слушам, за да разбера какво са свирили Джими Пейдж или Ранди Роудс например. Тогава нямаше как да ги видя на видео или да видя някой друг, който да ме научи. Нямаше Instagram или YouTube. Така че мисля, че едно време да се учиш на инструмент е било малко като загадка, която трябва да разкриеш.
В днешно време лесно можеш да видиш как се свири нещо и има безброй примери какво да упражняваш по конкретно, каква техника да си купиш, за да получиш този звук. И може с няколко клика всички тези неща да пристигнат в дома ти за няколко дни. Мисля, че този напредък в технологията е велик. Не знам как влияе на креативността. Но пък със сигурност има млади музиканти, които са на много високо техническо ниво именно заради тези възможности.
В същото време музиката е вид комуникация, която предизвиква емоции у слушателя. И не съм сигурен дали истинският талант не се крие в това да можеш да създадеш това чувство у другите и може би моето поколение сме имали предимство в това да усъвършенстваме това умение, докато сме разплитали загадката и сме усъвършенствали слуха си.
Но…кой знае. Има осемгодишни, които могат да свирят песни на Dream Theatеr, така че летвата е вдигната доста високо с напредъка на технологиите.
Д: Може би всички тези дигитални педали и различни плъгини и какво ли още не помагат на новото поколение. Вече споменахме Инстаграм и Фейсбук и социалните мрежи, които младите изпълнители използват… Колко важно е присъствието в социалните мрежи за артистите в днешно време?
Дж: Мисля че е много, много важно и се радвам, че нещата се развиват по този начин, защото на времето цялото внимание се канализираше само към комерсиално-успешните артисти. Беше много трудно да изкараш музиката си навън и да достигне до повече хора освен ако не бъде пусната по радиото. Социалните мрежи правят така, че изкуството на всеки един човек или група да достигне до максимален брой хора възможно най-бързо и мисля, че това прави света едно доста по-малко място, в което информацията се разпространява много по-лесно. И обичам тази страна на социалните мрежи. Има нещо полезно в това много удобно маркетингово средство, което преди нямахме. На времето трябваше да си подписал с лейбъл и да имаш огромен бюджет, за да пускат музиката ти по радиото. Сега можеш просто да тръгнеш на път и хиляди, дори стотици хора да научат за музиката ти за изключително кратко време.
Д: Помниш ли първата песен на Dream Theater, която чу по радиото? Сигурно е била Pull Me Under?
Дж: Първият път беше когато излезе първият ни албум When Dream and Day Unite. Имаше късно вечерно радиопредаване в Лонг Айлънд, Ню Йорк и името на диджея беше Fingers и шоуто се казваше Fingers Metal Shop. Помня, че си го пуснах и когато започна в полунощ чух A Fortune in Lies от първия ни албум да свири.
—
Джон Петручи не е просто китарист – той е истински визионер. През годините неговите солови албуми, като Suspended Animation и Terminal Velocity, доказват, че може да разказва истории и само чрез музика. Неговият китарен лагер събира китаристи от цял свят, за да учат от най-добрите, включително имена като Крис Бродерик и жена му Рена Петручи от хеви метъл групата MEANSTREAK. Въпреки успехите си, Джон остава скромен и отдаден на изкуството. „Музиката е пътешествие, а не дестинация.“ И днес, след повече от четири десетилетия в света на музиката, Dream Theater и Петручи продължават да вдъхновяват нови поколения с неизчерпаема енергия и креативност.
—
Д: Какво си спомняш за онзи момент? Настръхна ли или не можа да повярваш?
Дж: О, да, не можех да повярвам. Беше невероятно и като млад музикант, който се опитва да пробие беше като сбъдната мечта. Беше различно, когато Pull Me Under стана хит по радиото през 1992 г., защото нея я пускаха през деня и можеше да я чуеш докато шофираш съвсем случайно. Това по себе си също беше неописуемо чувство. И знаков момент. Определено беше обрат в бъдещето на групата.
Д: С толкова много знакови песни и албуми зад себе си сигурна съм, че е трудно да избереш любимата си песен. Но все пак ще те попитам има ли такава, която обичаш да изпълняваш на живо? Песен, която те кара да настръхваш всеки път и винаги я включвате в сетлиста?
Дж: Може би песента The Spirit Carries On е една от тях. Една от по-семплите песни на Dream Theater е, но имам нещо като емоционална връзка с нея. Обикновено винаги е в сетлиста. Една по-дълга песен, която не винаги включваме, но за която много се вълнувам, когато го правим е The Count of Tuscany. Толкова е комплексна и има толкова много нюанси в нея.
Д: Да, и аз много я харесвам. Моята любима е Home и никога не съм я чувала на живо. Не знам защо не я свирите. Моля ви да я включите в сетлиста за България.
Дж: Хм, включили сме я в сетлиста за това турне, така че може и да я изсвирим това лято.
Д: Супер, много се надявам. И последен въпрос, понеже подкаста се казва ЗВУК, кой е любимият ти звук?
Дж: Любимият ми звук е електрическа китара прекарана през усилвател и усилена на макс. Не е нещо изненадващо, доста очевиден отговор, но това е истината.
—
Това беше Джон Петручи от Dream Theater за ZVUK. На 20 и 21 юли догодина, в рамките на турнето „An Evening with Dream Theater“, Dream Theater идват отново у нас, този път – на сцената на Античния театър в Пловдив, и най-хубавото – оригиналния си състав с Майк Портной. С нов албум, Parasomnia, който ще излезе на 7 февруари 2025, бандата е готова да отпразнува 40 години творчество със своите фенове по наистина впечатляващ начин и на едно уникално за света място. Билетите са лимитирани и вече в продажба в мрежата на Ticket Station Bulgaria.