Чуй алтернативата. Защото добрата музика има значение.
ZVUK е предаването за алтернативна музика на Projector Plus. Можете да чуете епизода в платформите Spotify и Apple Podcasts. Във втори епизод гост на ZVUK e фотографът Орлин Николов – Orleff, който ни взима с него в търсене на перфектния концертен кадър.
В един слънчев и топъл следобед, с Орлин седим под дебелата сянка на едно дърво и се чува само далечният шум от булеварда и птичките по клоните наоколо. По-известен като Orleff и със сайта си Rock The Night, той отделя от времето си да ни разкаже за приключенията си в концертната фотография преди…е, познахте, поредния концерт за този сезон в Зала 3 на НДК.
Orleff започва да се занимава с фотография много след като обиква музиката в лицето на български групи като Щурците, но и световни легенди като The Beatles и The Rolling Stones. Първоначално, химията на лентовата фотография е твърде “бавна” за нетърпеливия Orleff, който бърза да запечата най-вълшебния момент на артиста на сцената. С навлизането на дигиталната фотография, обаче, нещата се нареждат и така той получава първата си акредитация за концерт на Cherry Poppin’ Daddies.
Освен концерти, вторият най-често сниман обект в галерията на Orleff са кучето и котката вкъщи. От години той отказва да снима каквото и да е друго, освен концерти и фестивали, дори когато близки и приятели му се сърдят. Самият той признава, че когато не му харесва това, което трябва да снима – кадърът не се получава. Там, където не се чувства в свои води, Orleff предпочита да остави обектива настрана, дори и по време на концерти, на които не се припознава в музиката.
Неговата фотография е предимно цветна. Той самият е фен на черно-бялото, но споделя, че нещата стават досадни, ако са само в тази гама. Все пак, понякога е принуден да лиши и своите фотографии от цвят, тъй като често лошата светлина на прожекторите в концертната зала сама по себе си “осакатява” качеството на кадъра. Това е само един от многото фактори, които правят този тип фотография особена и не толкова лесна, според Orleff. За разлика от контролирана среда в студиото, концертният фотограф не притежава лукса да позиционира обекта, светлините, че дори понякога и самия себе си на перфектното място за перфектния кадър. Има и други пречки, като например хората, които снимат с високо вдигнат телефон в пита за фотографи, които Orleff определя като най-досадни, когато той се опитва да върши своята работа.
Orleff създава сайта Rock The Night като свое портфолио преди 10 години, но днес той придобива много по-голямо значение за потребителите, които могат да намерят най-ярките моменти от концерта на любимия им изпълнител уловени именно там, както и информация и статии за минали и предстоящи събития. Именно заради сайта, Orleff посещава множество рок и метъл концерти. Дори понякога да не са съвсем в тематиката на сайта, той се предизвиква да снима там, където преди не е бил, търсейки различното изживяване и нови и неочаквани кадри. Спомня си, когато наскоро снима концерт на поп певеца Миро, как очарован от продукцията, и самият той се възхищава на финалните кадри. Налагало му се е да снима и в други музикални жанрове в България, но не определя преживяването като приятно.
За Orleff, търсенето на кадъра е най-голямата емоция по време на концерт. Той често се потапя в звуците на китари и барабани, когато снима. Признава, че не винаги осъзнава какво точно се пее, защото е твърде съсредоточен, но търсейки именно перфектния кадър се опитва да попие усещането и енергията на артиста и музиката, за да може да се усети по-късно, когато снимката се появи на компютърния екран.
Дори в свободното си време, Orleff се заобикаля с музика и непрекъснато слуша любимите си артисти. Саундтракът на живота му е шарен, започвайки с The Beatles, които са основният виновник за неговия тласък към рок музиката. От там, Orleff е преминал през всички течения от 1950-те години насам – хард род, пънк, прогресив, гръндж, та до популярния метълкор в последните години. Да определи любимите си топ 3 изпълнители към момента е може би най-трудният въпрос, който получава, но в крайна сметка включва Rammstein, вечните U2 и, както той сам ги определя, “ненатрапчивия” прогресив метъл на Soen.
Въпреки годините прекарани в пита, Orleff продължава да се изненадва от артистите, които вижда на сцена. Има такива, които на живо смайват с таланта си, но и такива, на които се възхищава, но осъзнава, че нямат енергията и сценично поведение, което да направи кадъра блестящ. Фестивали, големи концерти или малки клубни събития, лятото на концертния фотограф никога не е скучно.